Пейо Яворов - Гоце Делчев

Гоце пристигна в София и видя всичката безполезност на по-нататъшни опити за помирение с върховния комитет. Затова той се зае веднага да изпрати в районните чети по-интелигентни сили, които биха могли да се противопоставят на върховнокомитетските агитатори. Той трябаше да направи нещо и за Одринско, което беше вече минало под крилото на революционната организация, но все пак си оставаше и широко поле на твърде шарени тенденции в агитацията. И по Великден Гоце беше на тайно събрание от най-видните работници из Одринско, дошли по негова покана в Пловдив. На това събрание бяха окончателно изгладени всички спорове и недоразумения. Подир събранието Гоце направи и една обиколка край одринската граница по ревизия на пунктове и пр…

Цялата пролет и цялато лято Гоце прекара в София, отдето направляваше и работите на съзаклятието в Турско, и борбата против комитета в България. Работите в Турско не отидоха много лошо, защото с време организирания отпор, който се даде на изпращаните от върховния комитет хора, ограничи междуособицата почти само в каазите Джумайска, Петришка, Малешевска и Поройска. Но борбата в България предизвика десетки измежду най-големите дружества да откажат поддръжката си на върховния комитет. И редовният юлски конгрес даде на разстроената легална организадия два върховни комитета: един — преизбрания стар 45, против революционната организация — и друг — отцепнишкия нов 46, солидарен с вътрешните дейци.

Борбата с върховния комитет беше за Гоце само една безкрайна мъка. Тая борба не увличаше до самозабрава като работата в Турско. Гоце оставаше съвсем чужд на озлоблението, което обземаше двете противни страни. В интимен кръг той често въздишаше болезнено. „Клета Македония! Нейните херои почти забравиха общия враг, за да са изпоядат едни други; разпрата с върховистите ни се налага, но тя би могла да бъде и по-малко отвратителна. “

Ефрем Чуков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев

През това време хората често виждаха Гоця да снове по работа из цяла София — с кой знае от кое гюбре вземена шапка, с негодно вече и за битпазар късо палто, с панталони — случайно запазени и предлагани досега на шестима голтаци, за да бъдат шест пъти презрително отхвърлени. Обаче твърде малцина го виждаха било в събрания за „обсъждане важни работи“, било в историческия No. 9 на хотел „Батенберг“ при цял куп шифровани писма. Твърде малцина го виждаха, когато говореше или мислеше — с нервозен вид на потрес и досада, готов сякаш да хракне и върху другари, и върху противници, и върху цял свят…

Прев месец септември върховния комитет обяви въстание в Джумайско и Петришко, което свърши твърде печално: без колко-годе сериозна полза две каази бяха почти напълно съсипани. Оная част от свободното българско общество, която даваше поддръжка на комитета, почна да отрезвява. И твърде скоро върховния комитет щеше да остане без необходимите средства да продължи работата си. „Всяко зло за добро — надяваше се Гоце, — Джумайско и Петришко ще спасят останала Македония.“

По това време турското правителство амнистира голяма част от жертвите на солунската афера. Между амнистираните имаше хора, които непременно щяха да се посветят изново на революционното дело. И Гоце се радваше, защото съзаклятието щеше да придобие нови сили. Освен това той очакваше неколцина измежду тях да го заместят в България. Гоце искаше да влезе по-безгрижен в Турско, дето трябаше да се използува джумайско-петришкия разгром в агитационна равносметка върху дотогавашната борба с върховния комитет. Наистина, очакваните „пълномощници на централния комитет“ се явиха в България много скоро; те бяха г. г. Татарчев и Матов. Не прибавяме и г. Тошева; който унищожи пълномощието си за работа в планината.

Въпреки Гоцевото очакване новите представители на революционната организация се отказаха да разберат борбата с върховния комитет. И още на втория ден след пристигането си те поискаха помирение — даже въз основа или, най-право, именно въз основа едно съгласие да се разшири току-що заглъхналото джумайско-петришко въстание из цяла Македония; Още по-голямо беше Гоцевото удивление, когато представителите му явиха, че това било мнението и на централния комитет. Многобройните изпитания бяха тъй съкрушителни, ежедневните бури действуваха тъй зашеметително, че щеше да бъде твърде чудно, ако случайни борци не изгубиха душевно равновесие. Но Гоце налагаше своя план за бъдещо действие — и никой не беше в състояние да му възрази с колко-годе сериозни доводи. И представителството показа вид на единомислие с него.