Пейо Яворов - Гоце Делчев

Лично г. Цончеву се дължи изнасянето пред света принципиалните различия между двата лагера и следователно образуването на две течения в легалната организация: приятелско и враждебно спрямо съзаклятието в дотогавашната негова работа и в бъдещите негови тъкмежи. В агитацията си между дружествата, от които искаше да му изпратят в конгреса делегати поддръжници, г. Цончев беше казал, че ще разрешава македонския въпрос посредством висшите сфери в България, или нещо подобно. Това г. Цончево изявление предизвика всестранна критика от посветените в тънкостта на работата заинтересувани лица. Съображенията, които Гоце беше изтъквал едно време пред г. Николаева против сравнително много скромните тогавашни искания на върховния комнтет, имаха смисъл и сега. Опасенията, които смущаваха Гоце вследствие искането на г. Сарафова да се побърза с въстанието, днес бяха по-големи предвид усилената борба в духът на проявените от бившия комитет стремежи. Освен това противниците на г. Цончева правеха и тая сметка: Революционната организация тряба да си запази правото на всяка инициатива в освободителната борба, защото тряба да убедим европейския свят, че нашите с кръв отстоявани искания са логичен резултат от непоносимите условия на живота в Турско, а не резултат на външни подбудителства. И продължаваха следователно най-малко г. Цончев тряба да решава македонския въпрос от името на кого да бъде и посредством кого да е. Дори по самото си положение, като генерал от българската армия, той компрометирва пред чужденците делото, на коета се заема да служи. — Другата, г. Цончевата страна, не ще съмнение, имаше пълно право да се защищава и да напада най-ожееточено, щом беше искрено убедена, тъкмо наопаки, в спасителността на своя път. Но доста слаба на принципиална почва, тя ровеше миналото и трупаше върху цялото съзаклятие греховете на отделни личности, които често пъти не бяха имали нищо общо с него.

Въпреки най-усилени старания г. Цончев се яви в конгреса с малцинство. Обаче неговите противници, твърде шарено болшинство, не можаха да установят един приет от всички състав за бъдещ комитет. Името на г. Михайловски агитираше твърде силно за Цончевата листа. И г. Цончев лесно влезе в комитета. Подир избора болшинството се оказа съгласно поне в едно нещо: да направи възможното за ограничаване върховния комитет в пътя, който му определяха статутите 40. И с тая цел биде гласувана една директива, която подчертаваше спомагателната роля на легалната организация спрямо революционното съзаклятие 41.

Но веднага след конструирането си върховния комитет забрави и статути, и директива. Вътрешните дейци начело с Гоце правеха, разбира се, безплодни предупреждения. Върховния комитет не забави да изпрати в Турско и няколко свои чети на работа против революционната организация. Неговите агитатори искаха от македонското население да се приготви за твърде скорошно въстание, като не забравяха да изкажат и дълбоката си вяра в една военна помощ отвън.

Догдето ставаха тия работи в България, революционната организация в Турско беше претърпяла чувствителни загуби. През май се привърши съденето на арестуваните отпреди няколко месеца съзаклятници. В Солун бяха осъдени 40 души на затвор по 101, по 15, по 7 и т.н. години. В Скопие бяха застреляни 20-мина. Организацията се лиши от много ръководещи сили. И Гоце беше обременен: с фактическото главатарство над цялото съзаклятие, при всичко че местата на осъдените борци не останаха празни.

Жестоките преследвания от властите и съблазнителните обещания от върховнокомитетските агитатори правеха македонското население да се колебае в чувствата си. При тия обстоятелства Гоцевото влазяне в Турско ставаше необходимо. Той трябаше да се яви час по-скоро сред народа, който имаше нужда от обнадеждяване в настъпилите трудни времена, който имаше нужда и от осветление върху разпрата с върховния комитет. Гьорче Петров се беше оттеглил от работа и Гоце остави като свои заместници Димитра Стефанов 42и Туша Делииванов 43. Към свършека на августа той мина в Турско.

Новата Гоцева обиколка из Македоция беше цяла редица триумфални посрещания. Македонския народ виждаше в негово лице най-близкия, най-верния, най-любещия свой учител, приятел и син. Отблизко и далече тълпи хора отиваха при него и търсеха упованието, търсеха истината, търсеха всичко. И като продължаваше или допълняше миналогодишната си работа — ревизия на комитети пр — Гоце правеше, дето обстоятелствата позволяваха, общи народни събрания, пред които държеше своите двучасови проповеди. Той откриваше пред народа своите надежди и опасения, своите възторзи и разочарования, своите най-интимни чувства като истински революционер, а не като един обикновен бунтовник. И всички го разбираха, и всички се въодушевяваха и всички заставаха на постовете си с несъкрушима вяра в своето дело.