Пейо Яворов - Гоце Делчев

Ту сам, ту с двама-трима, ту с 10–20 или 50–60 души, Гоце влазяше из градове и села, ходеше всред зима по гори и планини — при ежедневни опасности, всякога бодър и засмян, всякога пъргав и безстрашен. През Кочанско и Малешевско той се беше спуснал в Радовишко, дето избягна куршума само по една честита случайност. По нужда на работата Гоце трябаше да остави за няколко дни четата си. А през това време тя беше предадена в с. Уланца от един грък. И от 8 или 9 момчета останаха живи само двамина.

В началото на октомври Гоце беше вече оттатък Вардара — за първи път. Сега в тоя край на всяка стъпка между гръкомани и куцовласи той проявяваше всичкото обаяние на едно искрено слово и всичката привлекателност на една светла душа. Защото и гръкомани, и куцовласи го посрещнаха като желан гостенин и го изпращаха като роден брат. Изчезваха национални вражди пред неговата убедителна проповед в името на самоуправна Македония. Изчезнаха и племенни ненависти пред неговите възторжени пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров…

В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония. През всичко това време турските власти го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „криш-миш“ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с осъдени другари из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „Кажете па тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня — от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…“

От Костурско Гоце беше отишел във Воденско, отдето смяташе да мине в Гевгелийско, Кукушко, Солунско и оттам, било пряко Серско, Драмско и т. п., било по море, да се прехвърли в Одринско. Обаче интересът на работата го повика другаде.

След Гоцевото заминаване в Турско изпратените там първи върховнокомитетски чети бяха принудени от революционната организация да се върнат подире. Върховния комитет стана по-отстъпчив и през октомври биде отново прието майското съглашение между скараните организации. Но примирието не трая ни ден до пладне. Защото вече и двете страни се познаваха твърде добре. И двете страни се бяха изказвали твърде категорично. Главният въпрос, който беше причина за раздорите — въпросът за въстанието — си оставаше открит.

Тържествено скрепеното с печати и подписи съглашение третираше работи, на които при единомислие по въстанието никой не би обърнал внимание. И върховния комитет, и революционната организация бяха приели съглашението само да печелят време. Обаче неискреността и на двете страни се прояви твърде скоро и борбата биде подхваната изново. Ожесточението стигна дотам, че най-после между благородни ратници за едната и съща македонска свобода се появиха човешки гробове.

Върховния комитет изпращаше нови чети против революционната организация в Турско — нападаше я в крепостта й. Революционната организация усвои същата тактика. Чрез представителство и съчувственици тя предприе агитация против комитета в средата на дружествата из България — нападаше го в крепостите му. С тая цел биде основан по Нова година — 1902 — и в. Дело , който даде на читателите си 30 статии върху нарушената от комитета директива — и нито три, поне за разнообразие, против Турция…

През февруари Гоцевото завръщане в България беше станало повече от нужно. Главатаря трябаше да излезе начело, защото борбата ставаше съдбоносна. Върховния комитет почти беше обсебил вече граничните с България райони на съзаклятието. Трябаше прочее да се противодействува най-енергично и да се предотврати една катастрофа може би. И друго едно обстоятелство викаше Гоце в София. Неколцина безкористни юнаци се бяха нагърбили в името на революционната организация с едно твърде рисковано предприятие — и той беше необходим за полезния край на цялата работа. През Гевгелийско, Струмишко, Малешевско и Джумайеко, без да се спира някъде, Гоце пристигна в България около 10 март.

Ще пострада пълнотата на изложението ни, ако не поменем, че връщайки се, Гоце срещна в Малешевско покойния Софрони Стоянов 44, който беше минал границата с 20-мина като върховнокомитетски агитатор. Подир едно твърде дълго обяснение, подир един истински принципиален диспут, Софрони беше признал голяма правда в Гоцевите думи и се беше върнал в България. — Ний ще се възполвуваме от отворената скоба, за да поменем още, чне на връщане Гоце намери в граничните места една поразителна развала сред населението. И сам той щеше да стане в кочанското село Разловца жертва на предателство, извършено от селския коджабашия. Наистина, предателят можеше да има пред вид обещаните от властта хиляди лири, но той беше ял и пил преди един ден и с някой си У, по-напред човек на революционната организация, а тогава човек на върховния комитет. Пази боже да обвиняваме комитета за постъпките на всевъзможни У-вци. Ний само отбелязваме голия факт, свидетелствуващ развращението, което внасяше сред македонския свят борбата между двете организации.