Джоана Линдзи - Подаръкът

— Ние ще прекараме остатъка от живота си заедно. Защо трябва да крия каквото и да било от теб? Аз съм твоя, Кристоф. Би било глупаво да крия тялото си от теб, нали?

„Аз съм твоя.“ Странно, но тези думи го изпълниха с необяснима нежност. Той се претърколи и се надвеси над нея. Този път целувката му бе нежна като полъх на вятър. Искаше докрай до вкуси вълшебството на този неповторим миг.

Тя бе божествена. Устните й се разтвориха покорно и езикът му се плъзна вътре. Дланите му обхванаха гърдите й. Тя се изви нагоре, изпълвайки шепите му докрай. Той едва не се засмя от удоволствие. Една безсрамна девственица, за какво повече би могъл да мечтае?

— Ще ми кажеш, когато си готова, нали? — пресипнало промълви младият мъж.

— Мисля… че сам ще разбереш — изохка тя.

Той се усмихна и продължи сладкото опознаване. Кожата й бе топла и гладко като коприна. Осъзна, че я гали с благоговение, дивейки се на съвършените й форми, на мекотата й, на отклика на докосването му. Беше твърд и копнееше да бъде в нея, но в същото време бе толкова очарован от нея, от това сладко блаженство да я гледа как се люби за пръв път. Тя тръпнеше, стенеше, притискаше се към горещите му длани. Накара го да се почувства така, сякаш той също щеше да се люби за пръв път.

Наистина разбра кога е готова. Внимателно се нагласи между бедрата й и още по-внимателно проникна в нея. Девствената бариера бе там и той се напрегна много повече от нея, докато я разкъсваше. Изохкването й бе високо, но целувките му я успокоиха.

Кристофър й даде няколко минути, за да свикне с него и не се раздвижи, докато тя не започна да отвръща на целувките му. Страстта й го разпали и той бавно се плъзна в кадифените й дълбини, изпълвайки я докрай. Усещането бе повече от това, което можеше да понесе, без да загуби контрол, обгърнат от тази тясна и пулсираща плът. Ала успя да се сдържи и нежно проникваше и излизаше. Скоро обаче разбра, че нейното желание е не по-малко силно от неговото и с един финален тласък той издигна и двамата до върха на пълното блаженство.

Никога досега Кристофър не бе осъзнавал колко приятно може да бъде просто да държиш в прегръдките си една жена и да се наслаждаваш на топлината на тялото й. Предполагаше, че досега никога не бе имал достатъчно време, за да го разбере. Задоволил естествените си нужди, винаги бе бързал или да заспи, или да си тръгне. А и никога досега не бе имал постоянна любовница, нито пък я бе водил в собственото си легло.

Разбира се, през годините бе имал много любовници, но те живееха в собствени жилища, отделно от него, с които се срещаше по предварителна уговорка, за да се позабавляват за кратко. Никога не му бяха стрували повече от някоя и друга скъпа дрънкулка.

Ала Анастасия щеше да бъде истинска държанка. Ще й купи къща, където ще може да я посещава, ще наеме слуги, за да й осигуряват всички удобства, ще се грижи за храната, ще й поръча нови дрехи, скъпи бижута. Всъщност ще поеме пълната й издръжка. Щеше да му струва доста скъпо, но си заслужаваше парите.

— Изглежда си гладен — отбеляза младата жена, когато стомахът му се обади за трети път.

— Може би — лениво отвърна той, но не побърза да стане. — Сега, като се замисля, не си спомням снощи да съм ял нещо — по дяволите, нищо чудно, че ромът ме е ударил право в главата. Имаш ли представа колко е часът?

— Доста късно, предполагам, че сутринта е преполовила.

— И ти наричаш това късно? — засмя се лордът.

— За човек, който е свикнал да става на разсъмване, наистина е късно.

— Повече няма да се налага да ставаш толкова рано.

— Аз обичам да гледам изгрева на слънцето. А ти?

— Хмм, никога не съм мислил за това — всъщност не си спомням да съм виждал много изгреви. Виж, залези съм виждал доста.

— Сигурна съм, че ще се наслаждаваш на настъпването на зората заедно с мен, Кристоф — предрече тя.

— А аз знам, че ти ще се наслаждаваш на залезите с мен — върна й го той.

— А защо да не можем да се наслаждаваме и на двете?

Той седна и я погледна.

— Нали не смяташ да променяш навиците ми? И защо продължаваш да ме наричаш Кристоф? Не ти ли казах миналата нощ, че името ми е Кристофър?

— Каза ми. Добави, че приятелите ти те наричат Кит. Но Кристоф ми харесва повече. Звучи ми по-лирично. Смятай го за проява на нежност и любов.

— Така ли е наистина?

Младата жена се засмя, търкулна се към другия край на леглото и се протегна за дрехите си.

— Мисля, че трябва незабавно да те нахраним. Празният стомах предизвиква лошо настроение.