Джоана Линдзи - Подаръкът

Вътре се виждаше някаква мътна течност. Лордът се вгледа намръщено в нея.

— Защо наля коняк, а не вода?

— Защото лекарството не е приятно на вкус, а конякът ще притъпи горчивината. Изпий го. Ще се почувстваш много по-добре само след… петнадесет минути. Точно колкото да се изкъпя набързо.

Представата за голото й тяло в широката вана го накара да изпие на един дъх чашата.

— Ще се присъединя към теб, ако не възразяваш.

— Не възразявам — усмихна му се екзотичната чаровница. — Ако обещаеш да държиш ръцете си далеч от мен, докато се почувстваш по-добре.

Кристофър въздъхна.

— Няма значение, ще страдам тук… ъъ… ще те чакам.

Тя кимна, наведе се, за да го целуне по веждите, а сетне прошепна в ухото му:

— Тези, които умеят да чакат, винаги биват възнаградени, Кристоф.

Беше на върха на езика му да й каже, че името му не е Кристоф, но вместо това предпочете да се наслади на гледката на прекрасните й гърди, които се полюшнаха над устните му, когато тя се наведе над него. Чу че вратата на банята се затвори и отново въздъхна. Ала не след дълго главата му се изпълни с фантазии за нея в онази „упадъчна“ баня.

Това бе единственото помещение в цялата къща, което не се вписваше в останалия декор и което бе пълна изненада за него, когато за пръв път посети имението. Сякаш някой заклет пуритан от миналия век бе обзавел наново цялата къща, ала банята бе останала скрита от него и непокътната. Помещението бе в римски стил, с огромна вкопана в пода вана, която можеше да побере шестима възрастни. Към нея водеха мраморни стълби и бе заобиколена от гръцки колони, а позлатените кранове бяха във формата на голи херувимчета.

Щеше да се изкъпе с нея там, преди да потеглят за Лондон. Лондон… Къде, по дяволите, щеше да я държи, докато й намери подходяща къща? Не се съмняваше, че слугите в градската му къща ще започнат да клюкарстват за нея. Тук, в провинцията, това нямаше значение; клюките на прислугата не можеха да стигнат много далеч. Но в Лондон това със сигурност имаше значение, а той нямаше никакво желание да го одумват зад гърба му, че е бил омагьосан от някаква циганка, макар че това бе абсолютна истина.

Вратата се отвори. Тя пристъпи гола в стаята, така както бе излязла. Дойде право при леглото. Качи се на него, отметна завивката и го възседна. Дъхът му секна пред дързостта й и той я нагласи върху слабините си. Дългата й коса се разстла на пищни вълни по корема му.

— Как е главоболието ти? — невъзмутимо попита тя, сякаш той не бе омаян от действията й.

— Какво главоболие?

Отговорът я накара да се усмихне.

— Съжаляваш ли, Кристоф?

Мъжът се засмя и раздвижи мускулестите си бедра.

— Сигурно се шегуваш.

Изкусителната завъртя очи.

— Нямах предвид това, което ще направим. Знам, че мога да те направя щастлив. Просто се чудех дали не съжаляваш, задето съдбата ни срещна. Аз със сигурност не съжалявам.

Той протегна ръка и я погали по бузата.

— Не мисля, че осъзнаваш колко много си направила за мен. Ти беше много по-права, отколкото ми се иска да призная. Това, което видя у мен, е истина. Бях се превърнал в една празна черупка. Ти ми вдъхна живот.

Лицето й засия.

— Ще ни бъде хубаво заедно. — Подпря ръце на леглото до раменете му, наведе се над него и прошепна до устните му. — Много хубаво.

Той изпъшка, а ръцете му я претеглиха и я притиснаха към гърдите му. Устните му се впиха в нейните. Усети как тялото й се напрегна. Страстта му бе прекалено буйна, ала не можеше да се сдържи. Сякаш от години бе чакал точно този миг, точно тази жена и нищо не бе в състояние да го спре.

Но тя го спря. Измъкна се от прегръдката му и за негова изненада обхвана лицето му в шепи и остро рече:

— Чуй ме, Кристоф. Няма да ти позволя да ме нараниш само защото си толкова опиянен от страст, че не мислиш какво правиш. Забрави ли, че никога досега не съм била с мъж? Някой друг път можем да го направим бързо, ако това е, което искаш, ала не и този път. Този път трябва да бъдеш много внимателен. Аз съм подготвена за болката, но само ако омекотиш проникването. Или за теб няма значение дали ще страдам повече?

— Разбира се, че има — избъбри той.

Думите й го смаяха. Мили Боже, как може да е девствена и в същото време да се държи толкова дръзко? Но истината щеше да се разкрие само след няколко минути, така че не би могла да се преструва.

— Ти си ужасно безсрамна за девственица — изтъкна Кристофър доста нетактично, както след миг осъзна.

Но тя се засмя и изглежда изобщо не се засегна.