Джоана Линдзи - Подаръкът

Гласът бе със съвсем лек акцент и мек като шепот. Обърна се, за да види на кого принадлежи. Не се изненада да види, че това бе тя, легнала на възглавницата до него, с лице, светнало от усмивка. Ан… Ана… не, Анастасия, да, това бе името й, което миналата нощ най-после бе успял да изкопчи от нея, макар че не си спомняше точно по кое време.

— Да ми помогнеш за какво?

— За болката, която изпитваш заради снощното препиване.

— О, това ли? — Намръщи се, когато нова болка прониза слепоочията му. — Не мисли за това. Ако дойдеш малко по-близо и ми позволиш да те подържа, удоволствието ще ме накара напълно да забравя за всякаква болка.

Тя нежно докосна веждите му.

— Не, няма, но е много мило, че го казваш.

Обаче се приближи, притисна се до него и отпусна глава на гърдите му. Той въздъхна блажено, осъзнавайки, че тя е гола под завивката. Каквото и да се бе случило помежду им миналата нощ — защо, по дяволите не си спомняше нищо? — не се съмняваше, че му се бе насладил докрай.

— Значи си се съгласила? — попита той с глас, изпълнен с неподправено мъжко задоволство, а ръката му се плъзна по меката й коса. — Знаех си, че ще се съгласиш, макар че проклет да съм, ако си спомням.

— Трябва да знаеш, че беше много настоятелен.

— Наистина ли? Е, постъпил съм добре.

Жената се засмя. Беше леко дрезгав смях, на който слабините му мигом откликнаха. Изумително колко лесно можеше да го накара да я пожелае.

— Това, че не си спомням най-хубавата част от вечерта, определено ме кара да се чувствам… незадоволен. — В гласа му прозвуча нотка на разочарование. — Трябва да го направя още веднъж, защото искам този път да го запомня.

Тя повдигна глава и го погледна. В красивите й очи се таеше лека насмешка, но едновременно с това и нежност.

— Отново? Не искам да те разочаровам, Кристофър, но ти заспа в мига, в който миналата нощ главата ти докосна възглавницата. Не помръдна нито веднъж, докато те събличах, а това не бе никак лесна работа, като се има предвид колко си едър и тежък. Не можах да изляза от тази стая, а и ти не би позволил…

— Разбрах — недоволно изпъшка той. — По дяволите, толкова много ли съм пил?

Тя кимна с усмивка.

— Ти наистина прекали с чашите. Беше много забавна гледка. Не заваляше и не залиташе. Изобщо не изглеждаше пиян. Но нещата, които каза, наистина се съмнявам, че би ги казал на трезва глава.

— Като например?

— О, ами например когато ми заяви, че повече никога няма да танцувам. Толкова е глупаво. Разбира се, че ще танцувам винаги когато ме помолиш. Както и когато ме качи на коня си и ми заповяда да те чакам, докато убиеш Николай.

Очите му се разшириха.

— Не съм го направил, нали?

— Не, разсея се, докато търсеше някакво оръжие в джобовете на сакото си, а след това забрави какво търсиш.

Младият мъж се намръщи.

— Никога повече. Ако видя още една бутилка ром и ще…

— Да, знам, че по-скоро ще я разбиеш в главата си, отколкото да я изпиеш.

— Е, не бих отишъл чак толкова далеч.

— И аз не мисля така — засмя се тя, — но ти така заяви миналата нощ.

Смехът й го възбуди. Придърпа я към гърдите си и устните й се озоваха на сантиметри от неговите. Погледите им се срещнаха. Кристофър не се съмняваше, че ти ще разпознае желанието в очите му.

— Значи още не сме се любили? — дрезгаво попита той.

— Не, нито ще се любим — с невъзмутим тон заяви тя. — Не и докато не те отърва от ужасното главоболие, което те измъчва. Когато се любя с теб, Кристофър, искам да изпитваш единствено удоволствие. Не преувеличавах, когато ти казах, че умея да лекувам. Жените в моето семейство от поколения познават билките. Няма да се забавя.

Едновременно го връхлетяха различни емоции — страстно желание, докато тя говореше как ще се люби с него, остро разочарование, когато напусна леглото, и искрено благоговение пред прекрасната гледка на голото й тяло.

Тя се държеше така, сякаш бе съвсем естествено да се разхожда гола пред него. В поведението й липсваше всякакво смущение или неудобство. Нито пък се перчеше с разкошното си тяло пред него, макар че имаше съвсем основателна причина за това. Просто отиде до платнената торба, която явно бе нейна, отвори я и бръкна в нея. Откри това, което търсеше, и огледа стаята. Видя чашите и няколко гарафи, сред които и тази с прясна вода.

Отвори всяка една гарафа, за да я подуши и изненадващо избра тази с коняка. Стри билките, пусна ги в една чаша и напръска отгоре малко коняк. Разбърка сместа с пръст и за ужас на Кристофър го облиза. После се върна при леглото и му подаде чашата.