Джоана Линдзи - Подаръкът

Беше изминала половината път до лагера, когато Анастасия чу тропота на конските копита зад гърба си. В следващия миг жребецът се озова на няколко крачки пред нея и ездачът му го спря. Тя не обърна внимание нито на огромния звяр, нито на конника, а продължи, като го заобиколи. Не беше трудно отново да препречи пътя й и твърдоглавката най-после спря.

Кристофър протегна ръка, за да я вдигне. Момичето само го погледна и той обясни:

— Миналата вечер те отведох от лагера. Днес ще те върна. Един благородник е длъжен да го направи.

Анастасия изсумтя презрително.

— Колко удобно, да се правиш на благородник само когато ти изнася.

Това бе сериозна обида и изискваше същата в замяна.

— Не знаех, че една циганка разбира нещо от сложните правила на благородниците.

Тя повдигна вежди към него.

— Нима това е заобиколен начин да се каже, че правилата на обикновената любезност са твърде сложни и недостъпни за благородниците?

Кристофър примигна.

— Моля?

— Не си прави труда. Вече ти казах, че няма да ти простя.

Лорд Малори стисна зъби.

— Това е само една проклета фраза, която, казана с този тон, означава, че някой иска обяснение, а не е молба за прошка.

— Така ли? Когато едно просто „какво“ ще е достатъчно и няма да причини объркване? Още едно от онези изтънчени „сложни правила“, които се разбират само от вас лордовете, предполагам?

Той завъртя очи и уморено рече:

— Правиш се на глупачка, Анастасия.

Младата жена изимитира тона му и добави с престорено тежка въздишка:

— А ти наистина си глупак, лорд англичанино, щом още не си разбрал, че повече нямам какво да ти кажа.

Кристофър настръхна.

— Много добре, но преди да се разделим, бих искал да знам как си мислила да ме убедиш, че съм се оженил за теб.

— Да те убедя? — неприятно се засмя тя. — Навярно в джоба на сакото ти има документ с твоя подпис, освен ако не си го загубил миналата нощ. Но дори и да е така, винаги можеш да попиташ преподобния Бигс, струва ми се, че това бе името, с което се нарече. Ти го заплаши да го пребиеш до смърт, ако той не ни ожени веднага, и бедният човек ти повярва. Така че направи това, което е необходимо, за да анулираш брака ни. Не е нужно да ме уведомяваш, когато решението влезе в сила. Не се съмнявам, че ще стане колкото е възможно най-бързо.

И този път успя да си тръгне, защото лорд Малори отново бе загубил дар слово.

Нямаше да плаче. Той бе безчувствен звяр, един арогантен негодник, както и „проклет“ сноб. Но тя нямаше да плаче. Бе видяла объркването му и искаше да му помогне. Бе усетила болката му и искаше да я излекува. Бе почувствала празнотата в душата и сърцето му и искаше да го изпълни със щастие. Но не бе разбрала, че той може да бъде толкова глупав, че да постави мнението на другите над собствените си нужди. Не бе осъзнала, че е готов да пожертва собственото си щастие само защото „това просто не се прави“.

Беше наистина ужасно, че бе сгрешила толкова много по отношение на този мъж, но още по-лошо бе, че бе позволила на чувствата си да надделеят. Сърцето й не биваше да участва — поне не още. Тя не трябваше да се чувства толкова съсипана само защото англичанинът не можеше да понесе мисълта да бъде женен за нея. Та нали още от самото начало знаеше какво е отношението му по този въпрос — когато не бе пиян. Когато бе пиян, той се бе оставил да го води сърцето му. Когато бе пиян, нищо не можеше да му попречи да вземе това, което желаеше, и със сигурност не и неговото „това просто не се прави“.

Анастасия се прибра в лагера като насън. Толкова бе потънала в нещастието си, че не забеляза Николай, докато той не я сграбчи за ръката и не я извърна грубо към себе си. Пръстите му щяха да оставят синини. Винаги щом я докоснеше, после й оставаха белези.

— Къде прекара нощта? — гневно попита младият циганин.

Трябваше да бъде разумна и да излъже, особено след като виждаше колко е бесен, но собствените й чувства бяха толкова объркани, че предизвикателството надигна грозната си глава. Вирна брадичка и отвърна:

— Със съпруга си.

Плесницата не бе неочаквана. Силата й я повали на земята, но жестокостта и грубостта бяха нещо типично за Николай. Анастасия отметна косата си и го изгледа с омраза.

— Може би не си ме чул добре, Нико. Бях със съпруга си, с гаджото, за когото се омъжих миналата нощ, с англичанина, който веднага ще те изпрати в най-близкия затвор, ако още веднъж се осмелиш да вдигнеш ръка срещу мен!