Джоана Линдзи - Подаръкът

— Аз просто не виждам как мога да го направя за толкова кратко време. Два месеца…

— Една седмица — твърдо я прекъсна старицата.

— Но…

— Една седмица, Ана, не повече. Върви утре в града. Огледай внимателно всеки мъж, когото срещнеш. Поговори с тези, които те заинтересуват. Възползвай се от таланта си. Но направи своя избор и ми го доведи. Аз ще разбера дали изборът ти е добър.

— Но дали аз искам този добър избор?

Подобен въпрос би могъл да смути всеки, но не и Мария.

— Ти мислиш да използваш този мъж само за кратко, а после да се разведеш с него, за да можеш да се върнеш при племето? Само ти можеш да отговориш, дете, дали би могла да живееш с един мъж, ако се възползваш по този начин от него. За мен не би било трудно, но аз не съм ти. Мисля, че ти би предпочела да бъдеш щастлива с избора си и този първи брак да остане и последен.

Мария бе права, разбира се. Да се омъжваш многократно не бе по-различно от това да минаваш от един мъж на друг. Поне Анастасия не виждаше някаква особена разлика. За нея любовта бе завинаги. В противен случай не е истинска любов.

За съжаление не виждаше как за краткото време, което й бе отпуснала баба й, ще може да намери един мъж, англичанин при това, за когото ще иска да остане омъжена завинаги. Канеше се да се опита да убеди Мария да й даде повече време, но лицето на баба й отново придоби сериозно изражение и тя за втори път обви ръката й със съсухрените си пръсти.

— Има още нещо, което трябва да ти кажа. Това е нещо, което също отлагах твърде дълго. Аз няма да напусна това място.

Анастасия се намръщи. Помисли, че Мария е решила да остане тук с нея и английския й съпруг. Но макар да го искаше с цялото си сърце, знаеше, че Иван никога няма да разреши.

Никак не й се щеше да го изтъква, но нямаше друг избор.

— Ти си ми казвала не един път, че Иван никога няма да ти позволи да напуснеш племето, че по-скоро ще те убие.

Мария тъжно се усмихна.

— Този път той не може да направи нищо, за да попречи на моето заминаване, Ана. Привилегия на възрастта е, че не може да ти бъде отказано мястото за вечния покой, а аз избрах това място. Моето време дойде.

— Не.

— Шшт, дъще на моето сърце. Това не е нещо, за което можем да спорим или да се пазарим. А и аз нямам желание да отлагам неизбежното. Ще го посрещна с радост, защото най-после ще се сложи край на болките, които ме измъчват през последните няколко години. Само че първо трябва да те видя уредена, иначе няма да мога да си отида в мир… Не, не, престани. Не е нужно да плачеш за нещо толкова естествено като смъртта на една стара жена.

Анастасия прегърна баба си и зарови лице в рамото й, за да скрие сълзите, които не можеше да спре.

Мария й бе казала, че ще се разстрои и натъжи. Ала не точно това изпитваше девойката в този миг, когато целият й свят се разпадаше и рушеше край нея. Болката бе твърде голяма, за да я понесе наведнъж.

Но заради Мария прошепна:

— Ще направя всичко, което е необходимо, за да ти дам спокойствие.

— Знам, че ще го направиш, дете — потупа я нежно по гърба старата жена. — Сега разбираш ли защо трябва да се омъжиш толкова бързо? Ако останеш само ти, Иван никога няма да ти позволи да си тръгнеш, независимо какви са причините. Но докато си мисли, че има мен, той ще те остави да си отидеш. А сега върви да си легнеш. Наспи се добре, за да бъдеш утре бодра и красива. Ще се нуждаеш от цялата си съобразителност и чар, защото утре ще отидеш да търсиш съдбата си.

— И в чие легло я откриха тази седмица?

— В това на лорд Молдън. Наистина смятах, че притежава повече разум. Трябва да е разбрал, че досега сигурно е пипнала сифилис в опитите си да надмине последната велика куртизанка Далила.

— А какво те кара да мислиш, че самият той вече не го е имал.

— Хмм, да, предполагам, че в такъв случай не би имало значение, нали? А, добре, напоследък разнообразието не е особено препоръчително, по-добре да си имаш постоянна любовница, която да е само твоя, както правя аз. Може би така ще живееш по-дълго.

— Защо тогава просто не се ожениш, след като искаш да бъдеш само с една жена?

— Ей Богу, не! Нищо няма да те прати по-скоро в гроба от една свадлива и вечно мърмореща съпруга. Следващият път по-добре да си прехапеш езика, преди да направиш такова нелепо предложение. Освен това какво общо има бракът с това да бъдеш само с една жена?

Кристофър Малори слушаше разсеяно бъбренето на приятелите си. Не биваше да ги взема със себе си. Те очакваха да ги забавлява и вече показваха признаци на отегчение, разположили се в кабинета на провинциалното му имение и обсъждайки остарели клюки. Но той не бе дошъл в Хавърстон за забавление. Идваше тук два пъти в годината, за да прегледа счетоводните книги, което се опитваше да направи тази вечер, и след това си заминаваше, колкото бе възможно по-бързо.