Джоана Линдзи - Подаръкът

— А как бих могла да не го предложа, дете, когато това е единствена възможност, освен ако не искаш да живееш под юмрука на Николай през остатъка от живота си?

Анастасия отново потръпна. Отдавна знаеше, че по-скоро би напуснала племето, отколкото да се покори на Николай. А каква бе разликата да си тръгне или да се омъжи за чужденец? И в двата случая щеше да си замине.

От гърдите и се изтръгна тежка въздишка.

— Предполагам, че имаш някакъв план, бабо? Моля те, кажи ми, че наистина имаш.

Възрастната жена потупа ръката й с усмивка.

— Разбира се, че имам и при това е много прост. Трябва да омагьосаш някой гаджо и да го накараш да се ожени за теб. След това ще трябва да убедиш племето, че го обичаш. Любовта ще ги накара да погледнат на тази история с други очи. Човек може да предаде един от своите заради любовта. Това е разбираемо и приемливо. Макар че трябва да бъдеш много убедителна. Ако разберат, че го правиш само за да избегнеш брака с Николай, тогава семейството на Лаутару ще се почувства смъртно обидено. Ще постъпиш така, както навремето майка ти. За нея бе истинско. Тя наистина обичаше своя гаджо. За теб ще бъде лъжа, но ще се възползваш от нея, за да избягаш от едно бъдеще, което не можеш да приемеш. И може би, ако имаш късмет, лъжата ти ще се превърне в истина.

Да направи така, както бе направила майка й? Майката на Анастасия се бе влюбила в един руски княз, местен благородник. Беше умряла, давайки живот на детето му и ако му бе родила син, той щеше да го задържи. Но той нямаше полза от една дъщеря и бе позволил на Мария да вземе внучката си и да я отгледа.

Анастасия никога не се бе срещала с баща си, нито пък имаше желание за това. Дори не знаеше дали е още жив. Не я интересуваше. Един мъж, който не я бе оценил, не означаваше нищо за нея. И дори и да бе скътала в сърцето си частица горчивина, задето я бе отхвърлил, никой не знаеше за това.

Разбира се, Мария знаеше как се чувства. Мария знаеше всичко. Можеше да погледне в нечии очи и да узнае точно какво таи този човек в сърцето си. Но Мария не винаги имаше отговори на въпросите, които противоречаха на естествената философия на нейните хора, и тогава винаги използваше руската кръв като извинение.

Прави го и сега, помисли си Анастасия.

— Ти си различна от нас. У теб се проявява кръвта на баща ти. Но това не е лошо. Ти никога не си крала, никога не си лъгала някой гаджо само и само да му измъкнеш някоя и друга монета. За нас това са съвсем естествени неща, да се хвалим, да мамим и да правим на глупак всеки гаджо, но ти презираш подобно поведение. По това се познава, че си дъщеря на баща си, че във вените ти тече твърде благородна кръв, за да се унижаваш така и да използваш непочтени начини. Никога не съм се опитвала да потъпча това у теб или да те уча на нещо различно. Хубаво е да имаш качествата и на двамата си родители, ако си наследила доброто и от двамата.

— Никога не съм искала да бъда различна.

— Знам — меко рече Мария. — Но никой не избира какъв да бъде.

— Но няма ли Иван да заплаши, че ще ме убие, така както е направил с майка ми?

— Не, не и този път. Аз ще го убедя, че ако те държи далеч от любовта ти, разбитото ти сърце по-скоро ще му донесе нещастие, отколкото късмет и добро бъдеще. Освен това ще му напомня, че по всяко време можеш да се разведеш със своя гаджо и да се върнеш при племето. Това е нещо, което наистина можеш да направиш, Ана. Не го забравяй, ако откриеш, че си нещастна в избора си. И ако се върнеш, повече няма да има нужда да се омъжваш за Николай. Бракът ти с един гаджо ще е прекъснал договора с Лаутару, Тогава ще можеш да направиш това, което желаеш — да се омъжиш за онзи, когото си поискаш, или въобще да не се омъжваш. Изборът ще бъде твой и никой няма да те кара да бързаш с него.

— Но аз не знам как се омагьосват мъжете. Как ще го направя? Ти очакваш прекалено много от мен.

— Не се съмнявай в себе си, дете. В това племе никога не е имало по-красива жена. Ти имаш прекрасната черна коса на майка си, съвсем леко начупена, колкото да ти придаде предизвикателен вид. Притежаваш яркосините очи на баща си, светлата му кожа. Наследила си от майка си умението да проникваш в човешката души, нейното добро и милостиво сърце. Тя много пъти се е противопоставяла открито на хората си, за да защити някой гаджо, към когото бе изпитала жалост. Ти си същата. Ти омагьосваш всеки мъж, който те погледне. Просто не го забелязваш, защото досега не те е интересувало.