Джоана Линдзи - Подаръкът

Иван не би му позволил да остане. Главният недостатък бе възрастта му. Англичанинът бе прекалено стар, за да успее да внесе своя дял в ковчежето на племето. Но той доказа противното, като всеки път се връщаше в лагера с джобове, пълни с монети, и накрая му бе позволено да остане. Всъщност той бе доста богат и парите бяха негови. Това бе малка цена за възможността да бъде близо до Мария, Освен това той им помагаше да усъвършенстват английския си език, а това не бе малко, тъй като тази година не възнамеряваха да напускат Англия.

Анастасия Степанова седеше на малката площадка пред фургона, който делеше с Мария, а баба й бе до нея. Двете гледаха лагерния огън, край който бяха насядали няколко групички цигани, и тихо разговаряха. Децата бяха увити в одеяла и се унасяха в сън. От вътрешността на фургона се чуваше шумното похъркване на сър Уилям.

За краткото време на тяхното запознанство Анастасия много се бе сближила със сър Уилям и го харесваше. Макар че намираше за смешно и глупаво изисканото му държание, надутите му маниери, които бяха толкова типично английски, както и усилията му да разсмее Мария. Ала нямаше нищо глупаво в привързаността му към баба й, привързаност, в която девойката не се съмняваше.

Момичето често дразнеше Мария, че е жалко, задето е твърде стара за любов, на което обикновено баба й отговаряше с дяволит смях, намигване и с думите:

— За любовта няма възраст. Но любенето е нещо друго. Някои кости стават твърде крехки, за да издържат едно такова хубаво упражнение.

Любов, любене, това не бяха теми, за които се говореше със срамежлив шепот. Техните хора ги обсъждаха открито и със страст, която намираха за съвсем естествена, а и кое можеше да е по-естествено от любовта и любенето?

Анастасия се замисли за любенето, докато наблюдаваше бъдещия си съпруг да побутва настоящата си любовница към фургона си. Мъжът не беше нежен. Жената дори се спъна и падна. Той я сграбчи за косата и я изправи грубо на крака, след което отново я бутна. Анастасия потръпна. Николай бе зъл и груб. Бе изпитала твърдостта на ръката му много пъти, когато на него не му харесваше начинът, по който му отговаряше. И това бе мъжът, за когото трябваше да се омъжи.

Мария забеляза потръпването й и проследи погледа й.

— Притеснява ли те това, че той се люби с други жени?

— Бих искала да е така, бабо, тогава нямаше да се чувствам толкова обезнадеждена за бъдещето си. Що се отнася до мен, може да се люби с която си иска, макар че не мога да проумея как изобщо някоя жена би искала да бъде с него, след като е толкова зъл и груб.

Мария сви рамене.

— Заради привилегията да бъдеш харесана от единствения син на Иван.

Анастасия презрително изсумтя.

— В тази привилегия няма нищо друго освен болка. Чух, че той дори не бил добър любовник, че получавал своето удоволствие, но не давал нищо в замяна.

— Има много егоистични мъже като него. Баща му беше същият.

Анастасия се усмихна.

— От собствен опит ли го знаеш, бабо?

— Пфу, Иван никога не е бил такъв късметлия! Не, двамата с баросана винаги сме се разбирали отлично. Той няма да ме гледа с похотливи пламъци в очите, а аз няма да го прокълна до края на дните му.

Девойката се засмя.

— Да, това би изплашило и най-страстния ти ухажор.

Мария се усмихна, но лицето й остана сериозно. Протегна ръка и сключи изкривените си пръсти около тези на внучката си. Младата жена почувства как в гърдите й се надига паника. Мария никога не я държеше за ръката, освен в случаите, когато трябваше да й съобщи лоши новини. Нямаше представа какви са те, но с ужас затаи дъх. Знаеше, че лошите новини на Мария са наистина, наистина лоши и при това от най-опустошителните.

Преди няколко месеца Анастасия бе навършили осемнадесет години. Според обичаите на племето отдавна бе минала подходящата възраст за женене, след като момичетата обикновено се замомяваха на дванадесет години.

Някои от жените безмилостно й се подиграваха, задето още не бе познала мъжка ласка. Каква глупачка бе да пропуска най-хубавите си години. Каква глупачка бе, че не се възползва от тялото си, за да припечели допълнителна монета от някой гаджо срещу кратко търкаляне в гората. За младите и хубави циганки това бе още един начин да ги оскубят. Не означаваше нищо. Нито един съпруг или бъдещ съпруг не би ревнувал от това; всъщност те дори го очакваха. Само ако един съпруг залови жена си с друг член на племето, можеше да има сериозни последствия; развод, жесток побой, понякога смърт или — което бе още по-лошо в техните очи — прогонване.