Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Трябваше да е много ядосана, че не знаеше от по-рано това, но не беше. Но все пак не можеше да устои на желанието да подразни малко Шеллън.

— Това да не е някоя от твоите малки шегички, които обичаш да разкриваш в последния момент, Шелдън? — попит тя с невинен тон. — Изненадана съм, че съобщи тези факт преди да се роди първото ми дете, до раждането има още много време.

Закачката й успя. Саманта получи недоволен поглед от брат си, но не му обърна внимание. Насочи цялото си внимание към храната пред себе си.

— Защо ядоса брат си?

Толкова пъти в мечтите си бе чувала този дълбок глас. Но Саманта дори не го погледна. Вътрешно обаче застана нащрек.

— Това не е твоя работа.

— Погледни ме, малката — проговори на испански много тихо Ханк, толкова близо, че топлият му дъх погали ухото й.

Саманта не можеше да понесе това. Изправи се сковано, извини се по всички правила на етикета и напусна стаята. Поради състоянието си можеше да се оттегли рано, без да задават въпроси. Нямате да понесе още дори една думичка, произнесена от онзи дълбок, убедителен глас. Не можеш да говори е него, все още не. Искаше да го удари, да му разкрещи — да го целуне. Проклет да е!

Ханк отвори вратата на спалнята, без да почука, и в мига съжали за намерението си да влезе по този начин. Тя се събличаше и му хвърли убийствен поглед. Момичето, което й помагаше, бързо смъкна нощницата й надолу и отстъпи крачка назад е широко отворени от страх очи.

— Прощавай, Сам — каза кротко Ханк. Разбира се, Саманта не можеше да приеме извинението му.

— Да ти простя? След като влезе тук без покана, знаейки, че не си добро дошъл? Как смееш?

— Бих казал, че имам всяко право да вляза в спалнята на жена си — отвърна студено Ханк и Саманта си пое стреснато дъх.

— Ако се нахвърлиш пак върху мен, за да упражняваш съпружеските си права, ще се разведа с теб толкова бързо, че няма да разбереш изобщо какво те е сполетяло!

— Това ли е твоят съпруг? — ахна Фройлана, като привлече вниманието на разгневената Саманта върху себе си.

— Не се преструвай, че не си го виждала по-рано, Лана, когато брат ми го покани да остане. Самата, ти ми каза какво се е случило.

— Но аз не виждах, Сам. Стоях на горната площадка на стълбището. Само успях да чуя какво говореха. По дяволите! — възкликна възхитена Фройлана. — Как можеш да се сърдиш на толкова красив мъж!

Ханк се разсмя, а Саманта се вбеси още повече.

— Ако го намираш толкова неустоим, Лана, можеш да го вземеш със себе си, когато излезеш оттук. Само го отведи по-бързо от стаята ми!

— С удоволствие бих го направила — отвърна безсрамно момичето. — Но си мисля, че той иска единствено теб!

— Ти си невъзможна! Махайте се и двамата! — изкрещя Саманта. — Бързо!

— Тръгвай си, мила — обърна се Ханк към Фройлана. — Искам да остана за малко насаме с нея.

— Да не си посмяла, Лана! — извика Саманта, но момичето погледна първо нея, после Ханк, след това се усмихна и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.

Саманта имаше желание да изкрещи, да хвърли нещо, но размисли и реши, че е по-добре да запази самообладание. Хвърли му гневен поглед и забеляза, че сивите му очи се смееха.

— Сигурно си мислиш, че е много забавно да спечелиш толкова бързо симпатиите на тази жена.

— Като имам предвид, че никога не съм имал такъв късмет с теб, да, забавно беше.

Очите й гневно блестяха.

— Добре, тогава можеш просто да се обърнеш и да я последваш!

— Първо ще поговорим.

— Не, няма! Знам много добре какво имаш да кажеш, нямам намерение да те слушам. Първо ще се разпищя. Тук не са планините, Ханк. Все някой ще дойде.

— Ще направиш сцена?

— Да — отвърна студено тя. — Преживях достатъчно. Ще наредя да те изхвърлят, защото нямам намерение да стоя и да те слушам как злорадстваш.

— Да злорадствам ли?

— Спести ми този твой невинен поглед — продължи тя със саркастичен тон. — Дойде тук, за да ми кажеш „Нали така казвах, че ще стане.“ Ето, казах го вместо теб. Сега ще си тръгнеш ли?

Ханк само поклати глава.

— Помниш твърде много неща от миналото. Трябва забравиш тези неприятни моменти, както се опитах да направя аз.

— Да забравя! — очите й се разшириха от удивление. — Спомням си всичко… всичко, Ханк!

— Бих искал да не го правиш. — Ханк въздъхна дълбоко. — Самина, надявах се, че ще бъде различно. Не дойдох тук заради това, което предполагаш. Искам да ти задам един въпрос.

Саманта го погледна скептично, но той изглеждаше толкова искрен, а в държанието му имаше неприкрита тъга.