Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Хуан Мериме се размърда притеснено на стола си, а Тереза се приближи повече до Шелдън.

— Съгласна съм.

— Мога ли да помоля да ми се обясни? — обади се Шелдън.

— Разбира се — отвърна Саманта, като му се усмихна с престорена веселост. — Казвах на Тереза, че с нея трябва да се опознаем по-добре. Все пак, казвал си ми толкова малко за нея, Шелдън.

В този момент Уилкис съобщи, че вечерята е готова. Шелдън почти въздъхна от облекчение.

— Да вървим. Хуан, ако обичаш. — Шелдън подаде ръката на Тереза на ниския французин, който я изведе от стаята.

Саманта остана загледана след тях, мислейки си за Жан Мериме. Той бе от онзи тип мъже, които бяха любимци на жените. Напорист и весел, той не се отличаваше с красота, но въпреки това правеше впечатление, може би заради забележителните си сини очи. Още първия път, когато го срещна, Саманта не го хареса и чувствата й не се бях променили. Той бе започнал да я ухажва и след като тя го отблъсна, той просто пред очите и премина на друга жена повтори същата процедура. И да го слуша как си говорят Тереза, като че ли те двамата бяха годениците…

— Какво прави той тук? — попита тя Шелдън, като кимна глава към Жан.

— Жан бе достатъчно любезен да придружи Тереза до тук.

— И ти му се доверяваш и го оставяш сам с нея?

— Разбира се — отвърна възмутено Шелдън. — Той е един от адвокатите ми и освен това много близък приятел, Саманта.

— Близък с кого? — измърмори тя.

— Саманта! — обърна се настоятелно към нея той. — Искам да те помоля да се държиш прилично през останалата част от вечерта. Господи, дори и дума не си разменила със съпруга си.

— Нито пък имам някакво намерение да го правя — отвърна тя толкова спокойно, че той не знаеше какво да отговори.

Шелдън бързо се приближи до Ханк и Лоренцо, които все още стояха в средата на стаята.

— Мистър Шавез, мистър Валарза, ще бъдете ли така добри да се присъедините към нас?

Саманта внимателно наблюдаваше Ханк, докато той се приближаваше, но в походката му нямаше нищо необичайно, не се забелязваше дори леко накуцване. Изпита вътрешно облекчение от този факт. Но въпреки това му хвърли вледеняващ поглед, след което хвана Лоренцо под ръка и се отдалечи с него.

— И така — усмихна се тя, решена да не мисли за Ханк. — Най-накрая да науча истинското ти име.

— Да, сега съм горд да нося това име.

— Да разбирам ли, че си се отказал от живота на разбойник и бандит? — пошегува се тя. Но странно защо, изпита тъга.

Лоренцо се засмя и кимна утвърдително.

— Сега съм уважаван човек. Съпругът ти е богат и ми плаща много добре.

— Ще ти бъда благодарна да не го споменаваш, ако искаш да продължим разговора си — отвърна остро Саманта.

— О, Сам! — засмя се той. — Не си се променила Повечето жени в твоето положение са спокойни и тихи, но ти си си останала същата малка кавгаджийка. Да ти кажа ли какво направи той, когато му разясних защо хлопна вратата под носа ни?

— И как можа да обясниш? — учуди се тя. — Не можеше да знаеш защо.

— О, знаех, и още как. Не искаше Ханк да те вижда и сегашното ти състояние.

— Глупости! — отвърна тя с престорено спокойствие. — Аз просто не исках да го виждам, това е всичко. — Саманта изчака Лоренцо да продължи, но когато той не го направи, тя настоя. — Е, и какво направи той, когато му каза, че съм надебеляла ката крава?

— Не се изразих по този начин.

— Лоренцо!

— Ханк се разсмя — заяви Лоренцо.

Саманта се вцепени.

— Разбира се, точно в негов стил!

— Ти не разбираш, Сам — побърза да я увери Лоренцо. — Ханк много се радва.

— Разбира се! — изсъска тя. — Ханк бе дяволски уверен, че това ще се случи. Сега може спокойно да злорадства.

— Казвам ти, че е щастлив, че ще става баща — настоя Лоренцо. — Познавам го добре, Сам, много по-добре от теб. Уверявам те, че не греша.

— Не ме интересува какво мислиш ти, Лоренцо. Аз мисля по-различно. Не каза ли той ли очаквам подаръка му след шест или седем месеца? Ти сам ми предаде това съобщение. Е, минаха седем месеца. Защо си мислиш, че дойдох тук? За да не ме намери. Така нямаше да знае. Но той така или иначе дойде — и освен това не те ли предупредих да не ми говориш за него?

Веднага щом влязоха в трапезарията, Саманта пусна ръката на Лоренцо Беше бясна. Значи Ханк се бе смял! Да върви по дяволите!

Саманта бързо зае мястото си, но почти скочи от стола си, когато Ханк седна до нея от дясната й страна. Масата беше огромна, имаше още шест празни места и все пак Ханк седна точно до нея.