Джоана Линдзи - Затворницата на дракона

С левия си крак напипа отвор. През него минаваха стрелците, когато трябваше да мятат стрелите си срещу врага. Той беше на шест метра от пода и можеше да се използва само със стълба.

Роина с мъка се наведе, отвори люка и извика:

— Помощ!

Отчаяният й зов донесе неочакван резултат. Веднага отнякъде дотърча един прислужник. Той беше много дребен и само зяпаше смаян нагоре. Преди да му заръча да донесе стълба, от прозореца се появи Джилбърт.

— Върни се обратно! — извика той, преди да скочи на перваза.

Роина не помръдна. Беше като парализирана. Появата на доведения й брат означаваше, че Уорик е мъртъв! Джилбърт отскочи към нея и леко я блъсна. Изтощен от битката с Уорик, единият му крак се подгъна и той загуби равновесие. Тялото му хлътна в отвора на люка, но някак си успя да се задържи. Ранен и задъхан, Джилбърт с мъка се заизмъква нагоре.

Роина стоеше като вкоренена. Не можеше да свикне с мисълта, че Уорик е мъртъв. Но защо не бутна доведения си брат в дупката, въпреки че лесно би могла да го направи? Защо не захвърли и сабята му към стената. Просто стоеше като онемяла, докато… Уорик не изникна пред нея.

Смаяна, тя отстъпи крачка назад. Той й се усмихна окуражително и се нахвърли срещу Джилбърт, който вече беше измъкнал меча си.

Облекчението й беше прекъснато от нова болка. Тя не беше така остра, но бе по-дълбока от предишните. Роина не й обърна внимание, впила поглед в биещите се мъже.

Лавирайки, те отскачаха напред и назад по тясното пространство и я принуждаваха да се пази от тях. Роина продължи да не обръща внимание на болките. Когато двамата се отдалечиха от отвора, тя можа да погледне надолу. Помощ беше дошла. Слугите държаха едно платно и с жестове я призоваваха да скочи.

Какви идиоти! Как кадифето от олтара ще издържи тежестта й? Не й остана много време да се колебае. Отстъпвайки назад, Джилбърт неволно я блъсна и Роина усети само въздух под краката си. Той веднага я хвана с едната си ръка. Тежестта й явно го затрудни, защото хвърли меча си и я сграбчи с двете. Обърнал гръб към Уорик, Д’Амбре мислеше единствено да спаси живота на заварената си сестра.

Тя се беше вкопчила в него разтреперана. Не го пусна и когато вече я беше измъкнал и изправил на крака.

Забравен за момент. Уорик напомни за себе си.

— Свали ръцете си от нея, Д’Амбре!

Заплахата в гласа му, както и насоченият към гърдите на врага му меч, приканваха към подчинение. Вместо да я пусне. Джилбърт още по-здраво я сграбчи. Роина веднага отгатна мислите му.

— Няма да ти повярва, че ще ми направиш нещо лошо Ти току-що спаси живота ми, Джилбърт!

Разочарованото изражение на Уорик беше почти смешно. Той наистина не искаше да пусне врага си, но нямаше желание и да го убива. Винаги си заслужава да пощадиш нечий живот. Този живот Роина продължаваше да намира за презрян и окаян. Ако Уорик беше решил да прощава… Да прощава? Нима северния Дракон се беше променил толкова много?

Така беше, но защо ли това не го правеше щастлив? Думите му приличаха на ръмжене.

— Ще пощадя живота ти, но не искам повече да ме безпокоиш!

Джилбърт веднага се вкопчи в златната си възможност.

— Върни ми Амбре!

Роина зяпна от безочието му.

— Уорик, недей! Той не заслужава…

— Аз трябва да реша колко струва живота ги, Роина — прекъсна я дьо Шавий. Сто замъка не могат да се сравнят с онова, което означаваш за мен! — Тези думи я оставиха без глас много след като Уорик се обърна към Джилбърт: — Трябва да се закълнеш, че ще бъдеш мой васал!

Джилбърт не се поколеба, въпреки че го развесели нелепостта в цялата тази ситуация. Врагът му щеше да го защитава!

— Дадено! А Роина…

Уорик прибра меча си и безапелационно заяви:

— Веднага щом получа съгласието й. Роина ще стане моя жена. Каквото и да се случи, ти никога повече няма да бъдеш неин настойник. Не ме изкушавай да променя решението си, Д’Амбре! Взимай, каквото ти давам, и се считай щастливец, че не искам тотално отмъщение!

Роина бе освободена и веднага се намери в ръцете на Уорик Тялото й се сгърчи от нова контракция.

— Ако вие двамата сте свършили, дайте възможност на дъщеря ми да се роди! Не искам да е върху покрива! — Мъжете зяпаха в нея, без да помръднат. — Побързай, Уорик!

Това донесе резултат. Всъщност създаде паника. Понякога мъжете са направо досадни…

— И за какво са тези приказки, след като всичко е свърши? — поинтересува са Милдред, като пъхна бебето в ръцете на Роина. — Справи се много добре, миличка! Той е най-сладкото, най-…