Джоана Линдзи - Затворницата на дракона

— Дойдох да видя дъщеря си. Не мислете, че можете да ми откажете, господине! Вашата дъщеря ме информира за бруталното отношение, което е принудена да търпи Роина тук. Не знам дали бих могла да простя на Шелдън, че сам не ми е казал. Ако знаех това по-рано, вместо да ви помогна в Амбре, щях да ви заложа капан. Как може един мъж да бъде…

— Достатъчно, госпожо! Вие нямате представа за отношенията ми с Роина. Заради онова, което ми е причинила, ще остане моя пленница. Може да я видите, но нямате право да я вземете със себе си! Ясен ли съм?

Ан отвори уста да възрази, но се въздържа. Тя го гледа известно време, после кимна отривисто и мина покрай него. Изкачи две стъпала, обърна се и отсече:

— Няма да успеете да ме сплашите, лорд Уорик! Съпругът ми постоянно ме уверява, че имате причина да сте такъв. Съмнявам се в това, но според думите му вие обвинявате Роина, че е пионка в предателските ръце на Джилбърт?

— Сигурен съм в това — увери я студено Уорик.

— Тогава лошо са ви информирали. Дъщеря ми ме обича. Мислите ли, че ще бъде негова съучастничка, след като го видя как зверски ме бие?

Уорик се скова.

— Съучастничка в какво?

— Джилбърт сключи брачен договор между нея и Годуин Лионс. Отвратена, Роина се възпротиви. Този човек беше един дърт развратник със скандална репутация. Но Лионс беше обещал на Джилбърт армията си, за да се бие срещу теб. Този подлец я доведе в Амбре и я принуди да гледа как жестоко ме малтретира.

— Защо вас, а не нея?

— Защото мисля, че по някакъв извратен начин държи на нея. Освен това не искаше да накърнява хубостта й — на другия ден трябваше да я замъкне в Къркбурой. Нямаше проблеми да пребие мен. И направо ме смаза, докато не получи съгласието й за брак с Лионс. Тя е упорита. Мислех, че ще продължи да се съпротивява, но после разбрах истината. Когато преди обсадата Джилбърт дойде за няколко дни, ме увери, че е успял да я пречупи. Убедил я е, че ако не му се подчинява, ще ме убие. Тя му е повярвала. Колко ли го е мразила за това? Но какво има?

Лейди Ан млъкна, като го видя да пребледнява.

Уорик изпъшка, припомнил си думите й, когато се беше изправила над окованото му тяло „Не харесвам това повече от теб, но и двамата нямаме друг изход“ Значи се опитвала да спаси живота на майка си! Било й е противно да го насилва. И само поради тази причина бе приела за нормален стремежа му за отмъщение Непоносима болка стегна гърдите му.

— Да повикам ли някой… — попита разтревожено лейди Ан.

— Не, не заслужавам грижите ви — промълви Уорик. В този момент се ненавиждаше. — Добре направихте, че ми открихте истината! Господи, какво направих?…

Той се втурна напред. Когато настигна Шелдън, само му подхвърли:

— Дръж съпругата си в салона! — После продължи нагоре по стълбите.

Когато откри Роина в шивалнята, тя не беше сама. С нея бяха Милдред и още три шивачки. Милдред го изгледа кръвнишки, както беше правила през всичкото това време. Уорик не й обърна внимание впил поглед в Роина.

Младата жена стана. Тъканта се изхлузи от ръцете й. В погледа й прозираше единствено презрение.

— Какво искаш?

— Току-що разговарях с майка ти.

Лицето й грейна.

— Тя е тук?

— Да, и може да я видиш, но първо трябва да разговарям с теб!

— Не сега, Уорик. Не съм виждала майка си три години. Отведоха ме при нея преди три месеца, но това беше…

— Кога? — понита той намръщен. — Когато Д’Амбре я е бил?

— Значи ти е казала?

— Да. Защо не си споменала, че е заплашвал да я убие?

— Питаш ме защо? Та ти не слушаш никакви обяснения! Колко пъти си ме предупреждавал: „И не смей да се оправдаваш“?

— Това е вярно, но тогава не бях на себе си от гняв. Сега не съм и това е от значение. — Уорик се поколеба, преди да продължи: — Той принуди ли те да ме… шпионираш?

— Вече ти казах, че не се сети за това. Беше зает да измисли как ще използва новата си армия срещу теб!

Уорик се облегна на затворената врата.

— Значи си невинна и аз напразно съм те обвинявал?

Роина не вярваше на ушите си.

Забрави ли, че те насилих?

— Това съм ти простил отдавна, но…

— Кога ми прости? Не съм разбрала това!

— Знаеш кога! Това беше в нощта, когато поиска награда. Тази нощ и двамата не спахме!

По страните й запълзя руменина.

— Трябва ли да споменаваш това, след като през последните седмици всичко беше съсипано?

— Права си. Очевидно аз няма за какво да ти прощавам, но дали ти ще ми простиш?

Роина го гледа дълго. После повдигна рамене.