Джоана Линдзи - Затворницата на дракона

— Разбира се. Простено ти е. Сега може ли да видя майка си?

Уорик се намръщи.

— Не може да ме освободиш от вината толкова лесно!

— Така ли? И защо не? Не ти ли минава през ум, че просто не ме е грижа за угризенията ти?

— Все още си ядосана. Не мога да те обвинявам, но ние ще се оженим и всичко…

— Аз няма да се омъжа за теб — прекъсна го тихо Роина.

— Ти трябва да се омъжиш за мен!

— Защо? За да изкупиш вината си по този начин? — Роина бавно поклати глава. Забрави ли деня, когато ти казах, че чувствата ми към теб вече не съществуват? Защо трябва да се омъжа за теб, Уорик? Посочи ми поне една причина!

— Така детето ни ще бъде законно.

Младата жена затвори очи разочарована. Но какво беше очаквала? Да й каже, че я обича? Когато го погледна, лицето й беше безизразно.

— Това не е достатъчно…

— По дяволите, Роина…

— Няма да се омъжа за теб! — извика тя. С думите й се отприщваше цялата натрупана обида. — Ако се опиташ да ме насилиш, ще те отровя! Докато спиш, ще те кастрирам! Ще…

— Спри!

Върху лицето му беше изписана болка. Веднъж му беше повярвала, но сега нямаше да се излъже.

— Ако искаш да изкупиш вината си, трябва да ме освободиш. Уорик! Позволи ми да взема детето си и да си вървя у дома!

Раменете му бяха странно отпуснати, но той кимна с глава.

Той не идваше. Роина трябваше да роди дъщеря си всеки момент, но той още не идваше. Детето й ще бъде момиче. Това ще е нейното отмъщение. Няма да му роди бленувания син! Молеше се да е момиче. Късметът трябва най-сетне да бъде и на нейна страна! Уорик не идваше. Но защо си е въобразила, че трябва да го направи? Защото й беше върнат Туре и тя от месеци живее там?

Той продължаваше да я иска за съпруга, а тя упорито отказваше. Дори два пъти не пожела да го приеме. Уорик продължаваше да идва. Опитваше се да я убеди, че тя принадлежи единствено на него. Продължаваше да се разкайва, но тя нехаеше.

Уорик беше непоколебим. Дори беше спечелил майка й на своя страна.

— Желанието му да се ожени за теб няма нищо общо с чувството му за вина — много пъти я беше уверявала тя при посещенията си. — Имал е намерение да го стори много преди да разбере, че е сгрешил. Шелдън ми каза, че е взел това решение, преди да те повика при себе си на обсадата.

Шелдън пък бе друга неприятност, защото беше откраднал майка й от нея, спечелвайки доверието й. Възползвал се от нейната безпомощност, я беше направил своя жена преди тя да успее да мигне дори. Сега майка й го обожаваше, въпреки че беше приятел на Уорик.

Последния месец лейди Ан беше намалила съпротивителните сили на дъщеря си до нулата.

— Той те обича. Сам ми призна това, когато го попитах.

— Майко, как можа да го попиташ такова нещо? — беше възкликнала ужасена Роина.

— Защото трябва да знам. Ти никога няма да си направиш този труд!

— Разбира се, че няма да го направя! След като един мъж сам не признава чувствата си…

— Точно там е проблемът, детето ми! Когато го попитах защо не ти се е обяснил в любов, той отговори, че не знаел как.

Уорик бе способен и на това. Колко хитро от негова страна! Да каже на майката точно онова, което би искала да чуе!

Тя не би могла да се предаде и да се омъжи за него. Какво от това, че сърцето й започваше да бие по-силно в негово присъствие, че продължаваше да копнее за тялото му, макар и в това състояние. Желанията й са без значение. Тя няма отново да се превърне в глупачка, като отвори сърцето си за нови рани.

Днес седеше до прозореца. Може и да е отново господарката на Туре, но искаше стаята й да е запазила атмосферата от моминството.

Погали тапицираната пейка под себе си. Усмихна се, като я сравни с твърдата в стаята на Уорик. Наистина, там имаше два прозореца и стъклата бяха скъпи, а нейните бяха счупени при последната обсада. Априлският вятър повяваше омаслената хартия на едното крило. През него едва успяваше да зърне алеята към главната порта. Тя продължаваше да бъде пуста, като се изключи някакъв търговец, мъкнещ куфар със стоки.

Прозорецът не се чупеше за пръв път. Когато беше на девет години, тя случайно го беше направила, но тогава две години никой не постави хартия върху него. Така можеше да наблюдава постройката отпред, която беше с един етаж по-ниска от кулата. Покривът й беше над параклиса, отстоящ на два метра под нея.

Веднъж от този прозорец беше скочила върху покрива на параклиса. Изплашената до смърт прислужница тогава се беше разкрещяла из замъка, че се е убила. А Роина просто искаше да докаже, че стаята й не би могла да бъде затвор за нея.