Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Защо?

Той я погледна с присвити очи. След това му мина през ума, че може и да не го дразни. Беше сериозна.

— Наистина ли си толкова уморена? — Разочарованието го накара да извика.

Тя се усмихна леко.

— Боя се, че жегата във вашата зала изсмука силите ми. Работата не може да ме уплаши, но беше толкова претъпкано… — Тя отново се отпусна на леглото и въздъхна. — Хубаво е, че сега не ме желаеш. Не мисля, че упражненията ще ни харесат.

Той понечи да каже: „Говори от свое име“, но се спря. Преди седмици толкова безсрамно изявление би го шокирало. Може би свикваше с начина, по който тя се изразяваше, макар и да не можеше да свикне с нейната противоречивост.

— Още ли искаш тази баня?

Тя затвори очи, въпреки че усмивката й не слизаше от устните й.

— Би било прекрасно, но все пак няма да сляза в залата. Надявам се, няма да ме накараш да се раздвижвам, за да ти го докажа.

От гърлото му излезе звук на раздразнение. Щеше да се раздвижи, за да се инати, но не и за да се любят. А той все още я искаше, независимо от нейното състояние. Но трябваше да отстъпи. Без съмнение тя беше права. Щеше да се чувства излъган, ако тя отговореше на страстта му с мудност, при условие, че се наслаждаваше най-много на огнения й темперамент.

При звука, който Ройс бе издал, Кристен бе отворила очи само колкото да го погледне изпод миглите си. Умът й сигурно е не по-малко уморен от тялото й. Бе направила предположение на базата на собственото си състояние. А това не беше състоянието, в което се намираше той, както можеше да се досети от начина, по който я гледаше. Всъщност той я желаеше. Бе сигурна, но това не сгорещи кръвта й. Съмняваше се, че нещо би могло да се получи сега. Но все пак почувства едно голямо, необяснимо задоволство.

— Ако това ще ви достави удоволствие, милорд…

Видя как той се напрегна, но после се отпусна и чертите на лицето му също се смекчиха.

— Да, ще ми достави, момиче, но вместо това ще направя нещо, което ще достави удоволствие на теб. Ела, ще получиш своята баня.

Тя простена, когато Ройс улови ръката й и я притегли.

— Ройс, недей. По-голямо удоволствие ще ми достави да спя.

Наистина бе уморена, щом допусна името му да й се изплъзне — досега от устата й не бяха излизали други обръщения освен саксонецо и подигравателното милорд. Стори му се забавно. Умората я бе накарала съвсем да свали гарда си.

— Ще трябва само да постоиш няколко минути — ухили й се той. — Аз ще свърша останалото.

— Да стоя?

— Да, тук.

Той я заведе до съда вода, оставен на масата. До него имаше сгъната кърпа и калъп сапун.

— Това не е нормално — намръщи се Кристен. — Ти винаги се къпеш долу.

— Банята ще я използват гостите ми. Когато имаме гости, ми донасят вода тук. Не си единствената, пострадала от горещината в претъпканата зала, макар че, мога да си представя, за теб е било по-зле.

— Можеш да си представиш — каза тя. — Но действителността е дори по-лоша.

— Наистина ли нашият климат чак толкова не ти понася, свадливке? — попита я той и започна да я съблича. — Досега не се бе отразявал на духа ти.

Той съжали, че я подразни. Гордостта й можеше да бъде наранена, можеше да се засегне от това, че той се присмива на страданието й. Каква беше изненадата му, когато тя изведнъж се развесели.

— Знаеш ли, струва ми се, че ако не се беше засмял, когато си скъсах ръкавите, щях да направя някоя глупост. Жегата ми докара лошото настроение. Защо постъпката ми ти се стори толкова забавна? — Той не направи опит да отговори и тя се усмихна. — На намусено дете ли ти напомних? Аз така се видях, след като чух смеха ти.

Той изсумтя. Беше много досетлива. Но сега определено не му приличаше на намусено дете. Какво ти дете! Направи груба грешка, като реши да я изкъпе сам. Разбра го в момента, когато тя остана съвсем гола. Очите й бяха затворени. Беше приключила с приказките. Направо беше заспала права.

Колебанието му продължи прекалено дълго.

— Не е необходимо да правите това, милорд. — Очите й все още бяха затворени.

Ройс се почувства предизвикан.

— Знам.

Той взе сапуна. Беше доволен, че тя не вижда как треперят ръцете му. Опита се да я насапуниса набързо и да държи погледа си настрана от местата, където преминаваха ръцете му. Не беше лесно. Нито пък имаше полза. Това, което не можеше да види, го чувстваше.

Трябваше ли сам да се подлага на такова мъчение при условие, че нямаше намерение след това да легне с нея. Щом се бе оставила той да я измие, значи тя действително бе преуморена. А вината за това беше негова. Не беше помислил как ще й се отрази допълнителната работа днес. Слугите му бяха привикнали. Но бяха привикнали и с летата в Уесекс. Кристен не бе свикнала нито с едното, нито с другото.