Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

В залата започнаха да се тълпят непознати. Кристен бе в добро настроение и сподели донякъде възбудата на останалите от привилегията да видят този велик крал на саксонците. Но тя беше единствената, която остана изненадана от вида му — другите го бяха виждали и преди. Той бе толкова млад, сигурно по-млад и от Ройс!

Отначало реши, че се е объркала. Не можеше това да е мъжът, който бе водил саксонците срещу жестоките дани, който бе извоювал временен мир за народа си. В края на краищата нищо не го отличаваше от благородниците, които се бяха скупчили около него. Всички бяха облечени в елегантни дрехи, а великолепието на някои от тях надминаваше и неговото. Други, по-възрастни и наглед свирепи мъже, много по-лесно можеха да бъдат взети за крале.

Все пак, този млад мъж беше кралят. Дори нямаше нужда Еда да го потвърждава. В него имаше определено качество, което липсваше на другите. Същото като онова, което бе забелязала у Ройс първия ден, когато го бе срещнала, когато поведението му, а не облеклото му, й бяха подсказали кой е той. Това беше човек, свикнал да командва. Останалите — всичките лордове, сами свикнали да раздават заповеди — отстъпваха пред него.

Ако се изключеха младостта и властта, която престолът му даваше, на пръв поглед, Алфред Уесекски не блестеше с нищо. Беше висок за саксонец, светъл, със сини очи, които бяха нащрек и попиваха всичко наоколо. Нямаше вид на войн и по-късно Кристен щеше да научи, че е учен с тих и деликатен характер. Щеше също така да открие, че макар да не бе забележителен с външността си, той бе велик със своята предприемчивост и енергичност, с предаността и непоколебимостта си да запази саксонското господство над своето кралство.

В момента изглеждаше като всеки друг човек, поуморен от пътищата, благодарен за чашата вино, която лейди Даръл му подаде и внимателен към мъжете на Ройс, които той му представи, преди да се отправят към масите, вече подредени за празненството. Кристен изпита известна гордост, като гледаше Ройс, гордост, на която нямаше право, но все едно, чувството я изпълни.

Можа да се увери, че Еда още веднъж е била права: Ройс се ползваше с благоразположението на краля. Помежду им нямаше официалности. Разговаряха като приятели, като равни. Дори забеляза някои от другите мъже да гледат накриво, когато Алфред се разсмиваше на нещо, казано от Ройс, и се зачуди дали Ройс знае, че сред лордовете има и такива, които му завиждат.

В по-голямата си част благородниците от антуража на Алфред бяха на неговата възраст, по-млади синчета, които следваха двора с надеждата да извлекат някаква изгода от това. Имаше и пет-шест дами — съпруги или дъщери, придружаващи своите господари, макар че кралицата не бе сред тях.

Само една от тези жени заинтригува Кристен — много хубава дама със светлоруса коса, прибрана под мрежичка от перли. Беше млада, със закръглена фигура, в прекрасна, украсена с кожа рокля, за която Кристен би могла и да й завиди, ако не си бе помислила, че собственото й зелено кадифе е много по-хубаво. Но тя не носеше зеленото си кадифе и остана незабелязана, а светлорусата дама не сваляше очи от краля и от Ройс, като разделяше вниманието си по равно между двамата.

Кристен свали очи от благородниците. За пръв път в живота си изпита ревност, но тъй като досега не беше познала ревността, тя не разбра какво е това, което чувства. Знаеше само, че тази, така прекрасна в своята премяна дама, внася в душата й смут с опитите си да спечели вниманието на Ройс. Кристен се утеши единствено с това, че той бе така погълнат от своя крал, че не ги забелязваше.

Празненството продължи през целия следобед и вечерта. Запалиха огньове на двора, зад замъка, за да изпекат по-големите животни — елена, който ловците бяха донесли сутринта, една овца и младо, крехко теленце. По-дребният дивеч бе приготвен вътре, на огнището, с пресни зеленчуци от градините на имението. От избата бяха донесени пити кашкавал заедно с току-що откъснати плодове. Бяха приготвени торти, сладкиши и сосове.

За Кристен празненства като това не бяха новост. Дори бе помагала в приготвянето на храната и преди, защото у дома посред зима не бе необичайно един или повече от слугите да легнат болни и за готвенето трябваше допълнителна помощ. Но имаше една основна разлика: у дома никога не бе помагала за празненствата през летните месеци.

През зимата, когато в затворената готварница станеше прекалено топло, задната врата можеше да бъде отворена, за да влезе хладен облекчаващ полъх. Тук, независимо от отворения прозорец до пещта, Кристен се чувстваше сякаш е вътре между медените пити.