Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— За това ли очакваше да съм разстроена? — подигра го тя. — Какво, ще бъда обесена, задето съм се защитила?

— Не бъди глупава, моме. Като твой господар аз трябва да платя глобата ти и няма съмнение, че ще го направя. Просто исках да разбереш сериозността на това, което ти отминаваш само с повдигане на рамене, сякаш е нещо маловажно.

— Няма да ти благодаря — грубо отвърна тя. — Това, че на онази свиня трябва да й се плаща изобщо не ми харесва. Ако си бях у дома, тези мъже щяха да са мъртви.

— Не можеш да очакваш, че тук всичко ще бъде, както е било у дома, Кристен! — Сега гласът му бе по-мек. Напомнянето, че тя не винаги е била робиня, че е свикнала да се отнасят към нея по по-достоен начин, поуталожи гнева му. — И на мен не ми се нрави да, че оня простак Рандолф ще бъде възнаграден и ще се погрижа той да заслужи своя вергилд.

Вергилд се наричаше цената, определена за всеки свободен човек — количеството шилинги, с което неговата стойност или значение за обществото бяха регистрирани за нуждите на закона. Това беше и сумата, изплащана като компенсация за вреда, която му е нанесена на него или за вреда, която е нанесъл той. В Уесекс хората се деляха само на три нива по този признак: хиляда и двеста шилинга — за краля и неговото семейство; шестстотин шилинга — за кралските благородници; и двеста шилинга — за простолюдието. За робите изобщо не бе определен вергилд, но се оценяваха на осем вола.

Благодарение на Еда всичко това бе известно на Кристен. Знаеше, че заплащането на пълния вергилд се изисква в случай на смърт, като сумите за наранявания бяха по-малки. Законът дори предвиждаше точни суми за различните видове наранявания. Предположи, че едно счупено ребро, което за известно време ограничава дееспособността на човека, действително предполага висока глоба, както бе казал и Ройс, особено пък за благородник, чийто пълен вергилд бе шестстотин шилинга — цифра, която за повечето хора беше умопомрачителна.

На Кристен й просветна, че Ройс изобщо не се бе подразнил от факта, че заради нея ще трябва да заплати такава глоба. Подразнило го бе презрението, с което се бе отнесла към загрижеността му. А сега я уверяваше, че лично ще се погрижи Рандолф да понесе още по-голямо наказание от онова, за което се бе погрижила сама. Уверяваше я, ще отмъсти за нея. Познаваше ли друг човек, дори от собствения й народ, който би отмъстил за една робиня? Друг път! Защо не можеше да бъде последователен? Защо в един момент я караше да се чувства най-нисшата сред нисшите, а в друг — желана любима?

Кристен се разкая за грубостта си през последните няколко минути и сведе очи.

— Признателна съм ви за това, което правите, милорд, но то не е необходимо. Както ви казах, не ми бе сторено ни…

Не успя да довърши изречението си. Двама от по-младите прислужници се втурнаха в залата с викове, че кралят е тук. При тази новина Ройс се отправи навън. Сякаш забрави за Кристен. Той се обърна и извика Еда.

— Махни букаите й, Еда. — След това се обърна към Кристен — очите му я фиксираха свирепо — и тихо каза: — Трябва да сключим сделка, ти и аз, но сега нямам време за приказки. Заради Божията милост, моме, стой мирна.

Той забърза към входа на залата. Кристен остана загледана в него. Видя как лейди Даръл избърза, за да го настигне и да го заговори. Той й махна с ръка. Останалите в залата се спуснаха вкупом към прозорците и се накачулиха по тях, да наблюдават пристигането на крал Алфред.

Кристен не помръдна дори и когато омразните железа се изхлузиха от глезените и Еда издърпа дългата верига. Крайчетата на устните й бавно се вдигнаха и на лицето й грейна блестяща усмивка. Ройс щеше да преговаря с нея, щеше да се съобрази с нейните думи, каквато и да е сделката. Най-сетне щеше да й се довери. Почувства се на седмото небе. Прииска й се да се разкрещи от радост и щеше да го направи, ако Еда не я наблюдаваше. През цялото време старицата е била права. Трябваше само да изчака благоприятния момент.

— Аха, виждам колко си щастлива — Еда не се усмихваше. — Само помни предупреждението му, момиче. Не прави нищо, което ще те върне в това. — И тя захвърли оковите в ъгъла.

Кристен разсеяно кимна. Цялото й съзнание бе изпълнено с мисълта за Ройс, с въпроса какво би могло да означава неговото доверие. Отново проблесна надежда, че в края на краищата не е сгрешила, като бе избрала Ройс Уиндхърстски за свой мъж. Той все още я смяташе за свой враг, но и Гарик, и Брена някога са били врагове, а въпреки това са се събрали.