Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Но още не можеше да си тръгне. Беше прекалено ядосан. Единствено нейното унижение можеше да уталожи яда му.

— Донеси ми бира, слугиньо — грубо нареди той и се озъби, когато една от другите жени понечи да изпълни заповедта му: — Не, робинята ще свърши това.

Сега го гледаше. За Бога! Но Елдред изпита само моментно задоволство от това, че най-после беше успял да привлече цялото й внимание, защото в очите й блещукаше смях!

— Ако наистина искате бира, милорд, най-добре ще е да оставите Едреа да я донесе. Ако не го стори тя, ще трябва да си я вземете сам.

— Отказваш да ме обслужиш?

Кристен едва се удържаше да не се разсмее.

— Не, милорд — спокойно каза тя. — Изпълнявам заповедите на лорд Ройс — когато ми харесват. А ми харесва, че ми е забранил да сервирам на гостите му.

Бе отишла твърде далече. Трябваше му само секунда, за да я стигне. С едната си ръка я вдигна на крака, а с другата замахна, за да я удари. Тя го бутна и не му даде тази възможност.

Елдред отново налетя, но този път бе спрян от остър глас, който се разнесе откъм гърба му:

— Не я докосвайте, милорд!

Той се извъртя и свирепо се втренчи в Селдън — васал на Ройс. Току зад гърба му стоеше още един от неговите приближени. И двамата държаха ръцете си на дръжките на мечовете си.

— Не, този път няма да ме спрете! — изръмжа Елдред. — Слугинята ще бъде наказана.

— Не и от вас. Заповедите на лорд Ройс са категорични — никой да не докосва тази жена.

Неочаквано Кристен се разгневи от тези думи.

— Не ми е нужна помощ, за да се справя с този простак. Щях да го накълцам със собственото му оръжие.

Преди някой да разбере какво е намислила, тя измъкна камата на Елдред от канията на кръста му и я заби презрително в масата. Унижението го накара да забрави предупреждението, което току-що му бе отправено и той я зашлеви с опакото на ръката си. Кристен стисна двете си ръце в юмрук и му отвърна с удар в челюстта. Ударът запокити Елдред към масата и той едва не се просна отгоре й. Хората на Ройс му помогнаха да се изправи, но не го пуснаха, въпреки че той се бореше и сипеше заплахи.

Сред шума, който Елдред вдигаше, Кристен чу, че Даръл пищи и като вдигна очи, я видя да се втурва към входа на залата. Тя погледна натам и безмълвно простена. На входа стоеше Ройс, и не бе сам. До него стоеше Алфред. Ройс изглеждаше готов на убийство. Той отпрати Даръл с една единствена рязка дума.

Елдред чу Ройс и престана да се бори. Двамата мъже също го видяха и пуснаха Елдред. Нито един от тримата не помръдна, когато Ройс и кралят прекосиха залата и се приближиха.

В изражението на Кристен не можеше да се долови нищо. Външно бе спокойна, но в себе си трепереше. Тя беше виновна за всичко. Нарочно беше предизвикала лорда. Беше се надявала да го вбеси и бе успяла. И сега щеше да си плати обидата. Ройс изглеждаше достатъчно разярен, за да се ограничи само с повторно оковаване.

Елдред видя възможност да си отмъсти и се възползва от нея, като отправи молба към Алфред, преди Ройс да успее да отвори уста.

— Милорд, искам възмездие за тази робиня. На два пъти тя вдигна ръка срещу ваши благородници. Лорд Рандолф е на легло със счупено ребро от веригата, с която тя го удари. Сега си позволи да ме удари и…

Селдън прекъсна декламацията му, за да обясни на Ройс:

— Той беше предупреден, милорд, че вашата воля е никой да не я докосва.

— Вярно ли е това, Елдред? — спокойно запита Алфред.

— Тя ме предизвика! — настоя Елдред.

— Това няма значение — отвърна Алфред. — Тя не е твоя, за да я биеш, а си бил предупреден за това. Внасянето на такъв смут в дома на домакина ти е достатъчно прегрешение. Ще ни оставиш и няма да се връщаш в двореца, докато не бъдеш повикан.

При това съобщение Елдред пребледня. Понечи да протестира, но изглежда размисли, защото само кимна отсечено и се оттегли.

Ройс не откъсваше очи от Елдред, докато той вървеше към изхода на залата. Ръцете му висяха покрай тялото му, свити в юмруци.

— Бих предпочел да не бяхте правили това, милорд.

Алфред прояви достатъчно благоразумие и се усмихна.

— Зная. Ти би предпочел да извадиш меч срещу него. Но имай търпение, приятелю. В тези времена Уесекс има нужда от всеки мъж, дори и от такива като Елдред. Когато постигнем истински мир, можеш да уредиш спора си с него. — Ройс изгледа остро своя крал и част от напрежението му го напусна. Той кимна.

След това погледна Кристен. Пристъпи към нея и положи голямата си ръка на червеното петно на бузата й.