Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Може би щеше да признае и че я обича. Когато го стореше, щеше да се ожени за нея. Щеше да освободи и приятелите й и тя щеше да изпрати съобщение на родителите си по тях. Накрая всичко ще се нареди. Само дето пътят дотам бе труден.

Кристен се усмихна, като видя, че тази вечер на масата има два големи съда с вода, както и допълнителни кърпи за подсушаване. Тя бързо се изкъпа и се мушна гола под тънкия чаршаф в очакване на своя господар. Да, вече можеше да го смята за свой господар, защото наистина щеше да бъде такъв, щом се омъжи за него.

Ройс дойде, преди да са изминали и петнайсет минути. Беше приятно изненадан, че я намира в леглото.

Тя повдигна главата си на лакът, за да го вижда по-добре. Господи! Това, което видя, й хареса. Понякога той се държеше не съвсем добре с нея, но нямаше и една единствена частица от тялото му, която тя да не желаеше.

Откакто бе пристигнала свитата на краля. Ройс се обличаше по-внушително от обикновено. Носеше, както и другите лордове, наметало, захванато на дясното рамо с катарама, но неговото бе тъмнокафяво, поръбено с рядък вид яркожълта коприна. Същата яркожълта коприна обточваше пясъчната на цвят туника по подгъва и на врата, дългите й ръкави бяха пристегнати на китките му. Пастелните цветове му отиваха до степен на съвършенство и правеха тъмнозелените му очи още по-изразителни. Носеше и широк колан, осеян с големи късове кехлибар. Дори дръжката на камата, затъкната в колана му, беше от скъпоценни камъни.

Не беше говорил с нея от инцидента с Елдред. Думите му я изненадаха.

— Днес ми предложи извинение, което не съм сигурен, че желая.

— Вече сте го получили, милорд. Правете с него каквото ви е угодно — предложи тя.

— В такъв случай ти го връщам. — Той седна на леглото и препъна едното си коляно, така че да може да се обърне с лице към нея. Ръката му понечи да докосне бедрото й, след това се поколеба и се отдръпна. — Познавам Елдред отдавна. Зная, че създава само неприятности.

— Аз не излъгах, милорд. Всъщност предизвиках го нарочно — спокойно каза Кристен.

— Но той се е заял пръв с теб, не ти с него.

Тя се усмихна.

— За това не мога да споря.

Той отново посегна към нея и този път за секунда ръката му остана отпусната върху бедрото й.

— Не ти благодарих за благоразумието, което прояви пред Алфред.

— Напротив, благодари ми — мило отвърна тя.

Той се бе побоял, че тя не е разбрала усмивката, която й отправи пред Алфред, но не беше така. Познаваше го по-добре, отколкото мислеше той, и това го радваше.

Той й се усмихна и стана от леглото. Нямаше да могат да разговарят, ако останеше толкова близо до нея, а той трябваше да получи съгласието й по тяхната сделка. Не искаше много от нея. Не мислеше, че ще му откаже. Толкова много обичаше свободата си.

Започна да сваля наметалото си, но пръстите му останаха неподвижни на златната катарама, когато Кристен се изправи и седна в средата на леглото. Чаршафът се свлече около кръста й и тя не помръдна, за да го вдигне. Гледаше с очакване. Носеше голотата си с такава естественост, че не беше сигурна как ще я възприеме той. Ройс беше хипнотизиран, очите му останаха приковани в меките могили на гърдите й, неспособни да се откъснат от тях.

— Вашата сделка, милорд?

— Какво?

Той с мъка вдигна погледа си, за да срещне очите й. Може би това бе най-трудното нещо, което беше правил някога. И изпълненият с очакване втренчен поглед, който разтърси сетивата му… Той се обърна. Каква сила притежаваше тя, та така да обърква съзнанието му и да контролира тялото му? Само ако знаеше… Господ да му е на помощ!

Той преглътна с мъка и отиде да се съблече. Остана с гръб към нея. Трябваше да приключат с разговора сега, инак пак щяха да го отложат.

Той прочисти гърло. Прозвуча като ниско ръмжене.

— Трудността, която имаше вчера сутринта, ми даде ясно да разбера, че не можеш да се защитаваш окована. Съжалявам, че изобщо е станало необходимо да се защитаваш.

Хвърли й един поглед през рамо. Тя го слушаше внимателно и поглъщаше думите му. И още не се бе покрила. Той отиде до масата и наплиска лицето и гърдите си с вода. Трябваше отново да се поизкашля, за да продължи:

— Не ми харесва, че беше безпомощна. Кристен. Мога да наредя да те наблюдават, както и направих, но това не е като да можеш да се погрижиш за себе си, когато не съм тук.

— Няма нужда да обяснявате защо махнахте веригите, милорд.

И без да се обръща, Ройс знаеше, че тя му се усмихва. Той седна, за да свали ботушите и кожените си жартиери.