Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Добре ли си?

За малко Кристен да се разпадне на части в краката му, толкова голямо беше облекчението й. Онзи поглед, изпълнен с черна ярост, не е бил предназначен за нея. За нещастие, веднъж почувствала облекчение, Кристен остави гневът й да вземе връх. Вече не се боеше от наказание и си спомни какво я бе накарало да изгуби самообладание преди малко.

— Нямам нужда от дворните ви кучета, милорд. — Тя посочи хората на Ройс с пръст.

Ръката му се спусна от бузата й.

— Видяхме!

Видели? Гневът й се смекчи от притеснението, което изпита. Много добре, видели са, но не са чули какво се случи. Тя погледна двамата васали, за да види дали ще кажат още нещо. Те също я гледаха. Селдън й се беше ухилил. Сега не продумваха, но можеше да кажат нещо по-късно. А това, което можеха да кажат на Ройс, бе, че е подтикнала Елдред с приказките си, че с обидите си е изпросила шамара му.

Гневът й утихна още повече. Остана само негодуванието и тя тихо го изрази на глас:

— Зная защо сте им наредили така, милорд. Не е за да ме защитават, защото знаете, ме мога да се защитавам сама. Те заместват букаите ми. Имат грижата да не избягам. Такова ли е Вашето доверие?

Ройс се намръщи. Нямаше да се опитва да я усмири в присъствието на Алфред, който слушаше разговора им. Не би могъл. Все пак, познаваше Кристен достатъчно добре, за да е наясно, че да излезе наглава с нея, когато е ядосана, е много трудно, а от това страдаше единствено той.

— Няма да обсъждаш действията ми, докато не сключим сделката си, свадливке.

Тонът му бе остър, а тъмният цвят на смарагдовите му очи — красноречив. Кристен си спомни за присъствието на Алфред твърде късно. Тя го погледна крадешком и видя, че спорът между робинята и лорда го забавлява. Господи! Как може да е такава глупачка да предизвиква Ройс в присъствието на неговия крал? А и наистина беше забравила за сделката, която Ройс беше споменал.

Не беше толкова горда да не признае грешките си. Тя отправи на Ройс колеблива усмивка и се опита да компенсира държанието си:

— Простете ми, милорд. Езикът ми често ме изпреварва. Съжалявам за инцидента. Лорд Елдред искаше да ме ядоса, а аз исках да ядосам него. И двамата успяхме, но аз се разкайвам за това, че трябваше да ставате свидетел на такава глупост.

Извинението й зашемети Ройс повече, отколкото признанието й. Но именно признанието й накара кралят на Уесекс да отметне назад лъвската си глава и да се разсмее.

— Милостиви Боже! Ройс, такава честност плаши. А аз бях на път да ти завидя. Не, сър, тя е прекалено откровена за двора, гъмжащ от изтънченост и фалшиви ласкателства.

— Тя не ви е била предлагана, милорд — изсумтя Ройс.

Дръзкото му изявление накара Кристен да ахне, но Алфред не се обиди. Той отново се разсмя.

— Както виждам, откровеността е заразителна. Добре ще е да държа другите си благородници далече от нея, инак никога вече няма да чуя какъв отличен ловец съм.

Беше ред на Ройс да се подсмихне.

— Тази вечер няма да страдате от липса на похвали и комплименти, милорд, не и когато лично вие сте се погрижили за вечерята ни.

Двамата продължиха пътя си, но преди това Ройс любопитно изгледа Кристен и се поусмихна леко. Бе успяла да успокои страстите му, както и възнамеряваше. По-късно щеше да успокои своите.

Еда изпрати Кристен на горния етаж. Това, че беше изпратена сама, без да бъде придружавана от Еда или двамата й пазачи, подобри настроението й. Дори не си помисли да не отиде в стаята на Ройс.

Той все още бе долу. Беше късно. Повечето от гостите му се бяха оттеглили. Но кралят все още пиеше и разказваше истории, с които можеше да излезе насреща на всеки менестрел. Не беше редно и тази вечер Ройс да се оттегли преди краля.

Кристен знаеше това и си наложи да бъде търпелива. Снощи беше прекалено уморена, за да може дори да си спомни сделката, която трябваше да обсъдят. Но не и тази вечер. Днес натоварването й бе минимално, много от обичайните й задачи бяха поети от другите жени. Често й разрешаваха да си почива до прозореца. Еда дори я измъкна от горещата зала за няколко часа, за да приготви стаите за гостите на горния етаж.

Кристен си спомни предишната вечер. Знаеше, че я щадят по заповед на Ройс. Сега разбираше какво бе имал предвид, като каза, че е егоист, но в това отношение и тя не правеше изключение. Самата тя очакваше с нетърпение удоволствието, което неговите прегръдки щяха да й донесат. Вече дори и не си помисляше да го възпира. Той й даде свободата й. Даде й още и много доказателства за своето внимание.