Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Разбрах, че сте се били помежду си тази сутрин, Торолф. Ще ми кажеш ли защо?

Младежът пристъпи напред и веригата му издрънча. После махна с ръка.

— Нищо. Бярни ядосва Отер с шега. — Направи пауза и погледна Ройс в очите. — Засяга тебе и Кристен.

Ройс улови смисъла на казаното, макар да се съмняваше, че е разбрал всичко.

— И ти ли се ядоса на шегата на Бярни?

— Да. Много време Кристен напусна. Трябва говори с нея… моля.

Ройс се сепна, защото знаеше какво костват тези думи на гордия викинг. Той започна да се съмнява в намеренията му. Това бе човекът, когото бе видял от прозореца да защитава Кристен през цялото време, докато тя минаваше за момче. Младежът твърдеше, че й е само приятел. Но дали това бе вярно?

— Откога познаваш Кристен, Торолф?

— Винаги. Съседи у дома. Когато били деца, плува, язди, лови заедно. Моя сестра Тайра и Кристен близки, много близки.

— Значи тя е приятелка на сестра ти, но явно ти си поел отговорност за нея. Защо? — Торолф не отговори на този въпрос. Ройс започна да крачи и застана зад гърба на викинга. — Защото брат й е мъртъв или защото за теб тя е повече от приятел?

Торолф се обърна и застана с лице към него.

— Говори бавно, саксонецо. Или доведи Кристен говори за теб.

— Умно — усмихна се Ройс, — но мисля, че няма да го направя. Тя се чувства добре в къщата и няма нужда да й се напомня за положението, в което се намирате. Кристен е добре и не е претоварена. Няма причини да се безпокоите за нея.

— Така казва ти. Иска чуе нея.

Ройс поклати глава.

— Ако това е всичко, което искаше да ми кажеш… — той бавно тръгна към изхода.

— Саксонецо! — извика гневно Торолф. — Не докосва Кристен.

Ройс се обърна смаян.

— Да не би случайно да ми казваш да стоя настрана от нея?

— Да.

Лордът започна да се смее.

— Какво нахалство! Може би не ти прави впечатление, но положението, в което се намираш, едва ли ти позволява да нареждаш.

— Ще се ожениш ли за нея?

— Стига, викинг — каза Ройс с досада. — Тя е робиня, а не гостенка. Какво ще стане с нея зависи от теб и другарите ти, както казах и преди. Тя не е наранявана, нито пък е принуждавана да прави нещо, което не желае.

— Тогава ти не докоснал още?

Този път Ройс не отговори. Торолф си направи изводи, които явно взривиха скандинавския му темперамент. Ройс не бе подготвен за нападението, защото не очакваше по-ниския и по-слаб мъж да се осмели. Затова той изведнъж се озова прикован към пода, а чифт здрави ръце стискаха гърлото му твърде сериозно. Ройс бе останал почти без дъх, когато успя да вкара около сантиметър от камата си в тялото на Торолф.

— Успокой се, по-леко — нареди лордът.

Младежът го послуша, стана и пристъпи назад, като притискаше кървящата рана с ръка. Той все още бе разгневен, най-вече защото се бе провалил. Сега и Ройс бе ядосан.

— Какво смяташе да постигнеш чрез тази глупост? — попита той.

— Така няма докосва Кристен отново.

— Като ме убиеш? Да, това щеше да свърши работа, но ти нямаше да си тук, за да се радваш на успеха си.

— Не убива — настоя Торолф. — Друг начин прави теб не докосва, никога.

Ройс замръзна, когато видя рязкото движение, което младежът направи. После изръмжа:

— Да, тук си прав. Ще запомня, че трябва да стоя на една ръка разстояние от теб за в бъдеще, тъй като харесвам тялото си с всичките му части, така както са си сега. — После поклати глава и се изправи. — Млад глупак. Не ми ли повярва, когато ти казах, че Кристен не е насилвана? Тя няма други възражения срещу престоя си в къщата, освен за веригите, които носи.

Торолф го погледна.

— Лъжеш! Много желали Кристен. Много. Тя отказва всички.

— Наистина ли? Тогава трябва да се смятам за щастливец — сухо отбеляза Ройс.

— Ако казваш истина, саксонецо, ти трябва се ожени.

Ройс въздъхна.

— Аз вече си имам годеница, Торолф, но дори да нямах, не бих се оженил за езичница, за викингска жена или за робиня. Кристен е и трите заедно. Тя вече ми принадлежи. Кажи ми само една причина, поради която да се оженя за това момиче, но нека да е смислена, а не просто да изразява твоите виждания.

— Бярни не се шегувал. Кристен харесва, което вижда в тебе. Така бъде. Но не се жени, не трае дълго. Тя избрала теб, саксонецо. Възползвай или загубиш.

— Не мога да загубя това, което ми принадлежи — каза самоуверено Ройс и излезе от колибата, преди да се е объркал съвсем от думите на викинга.

Торолф застана до вратата и се загледа след саксонеца, който прекоси двора и влезе в къщата. Уайът пристъпи към него, за да го отведе до стената, но младежът дори не го погледна. Значи Бярни все пак беше прав. Той бе казал, че е наблюдавал как Кристен гледа този лорд още докато тя бе сред тях и че никога не е виждал толкова запленена жена.