Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Заради мен? — присмя се Ройс. — Искаш да повярвам, че аз съм причината, когато всяка нощ ме отблъскваш? Или си решила тази вечер да дойдеш при мен, Кристен?

— Ще махнеш ли оковите за добро, милорд? — доволно контрира тя.

— Вси светии…

Той спря, завъртя се на пети и напусна стаята с гневно ръмжене.

— Приемаш поражението твърде лесно, саксонецо! — извика тя силно.

Вратата отново се отвори и девойката се стресна от рязкото движение.

— Добре ли чух, момиче? — попита тихо Ройс.

Той остави вратата отворена заради светлината и бавно тръгна към нея. Кристен издърпа одеялото до брадичката си. Искаше и се да може да скочи и да се хвърли към него, но не трябваше да показва, че близостта му я вълнува. Вместо това се обърна по гръб, за да може да го гледа.

— Какво мислиш, че си чул?

— Предизвикателство — гласът му бе все още спокоен, но в отговора се криеше определена заплаха. — А когато отправяш предизвикателство, трябва да си готова да посрещнеш последствията.

— Какви последствия?

В отговор Ройс се наведе и отхвърли одеялото. В следващия момент той бе върху нея, а ръцете му държаха главата й, за да може да долепи устни до нейните. Кристен го отблъсна. Тя знаеше, че само неочакваността на това действие определи успеха й и веднага мина над него и скочи на крака. Бързината й не помогна, защото той се пресегна и я хвана за глезена още преди тя да успее да направи първата крачка към вратата.

Кристен падна на пода, изви се и ритна към Ройс с другия си крак, за да се освободи от хватката му. Но мъжът вече бе седнал и въпреки че сви краката си, за да не може той да ги хване, разбра, че няма да успее да достигне вратата.

Девойката стана едновременно с него и бавно заотстъпва към вратата. Ръцете й бяха вдигнати напред, за да се предпази от атаките му. Той бързо мина отстрани и застана на пътя й, като блокира единствения изход.

— Върни се на сламеника си, Кристен.

Студената заповед съдържаше сериозно предупреждение, но тя упорито поклати глава, докато се отдалечаваше заднишком към стената. Не можеше да избяга, но девойката всъщност не искаше това. Най-сетне Ройс щеше да й наложи волята си и макар че тя нямаше да се предаде лесно, искаше победата да бъде негова. Или поне той да мисли така. Гордостта нямаше да й позволи да се предаде, но грубата сила щеше да я принуди.

Сърцето й запрепуска лудо, когато той свали колана и туниката си и гневно ги хвърли настрани. Мъжът явно бе разярен. Това бе опасно, защото можеше и да я нарани. Той бе толкова голям и силен и сигурно сега искаше да я набие заради неподчинението й. Така поне правеха повечето мъже. Така или иначе тя пое този риск още когато го предизвика.

Ройс остана на място, докато не свали всичките си дрехи. Той се изправи с лице към нея и я загледа. Слабата светлина го осветяваше само от едната страна и по-голямата част от тялото му бе в сянка. Ако тя не стоеше там гола, той може би щеше да се успокои или поне да премисли отново намеренията си. Но гледката бе прекалено вълнуваща.

Девойката реши, че Ройс няма да излезе за свещ. Тя се надяваше да му се изплъзне, щом той затвори вратата и стаята потъне в тъмнина. Но мъжът не си даде труд да затваря, може би защото реши, че тъмнината ще го затрудни. Когато той тръгна към нея, Кристен реши, че ще трябва бързо да промени стратегията си.

Тя се отблъсна от стената и тръгна настрани, като се държеше на разстояние от ъглите на стаята, където можеше да се окаже в клопка. Досега бе успяла да остане извън обсега му, но това бе само защото той не се движеше по-бързо. Ройс бавно я притискаше към ъгъла, където лежеше сламеникът й, като внимаваше да не й позволи да изтича покрай него към вратата.

Кристен отново заложи на изненадата. Тя спря отстъплението си, събра ръце и като се изви бързо, замахна към него, както бе направила с Алдън. Тогава ударът й бе успял да отхвърли по-слабия мъж, но сега Ройс не бе с гръб към нея. Изненадана остана Кристен, защото мъжът хвана събраните й юмруци с една ръка. Той не спря удара, а дръпна силно. Това я накара да се завърти в кръг и му позволи да хване кръста й с другата си ръка и да я повдигне от пода.

Ройс трябваше да направи само две крачки, за да я отнесе до сламеника и да я хвърли върху него. Постелята бе доста тънка и тя се почувства сякаш бе паднала направо на пода.

За момент Кристен остана парализирана, тъй като ударът изкара всичкия въздух от гърдите й. Това време бе напълно достатъчно за Ройс да се намести между краката й и да проникне в нея, преди тя да може да го отблъсне.