Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Тогава отърви се и от мен, саксонецо! Аз съм една от тях!

— Да, ти също си мой враг, момиче — тихо отвърна той. — Но ми е приятно, когато си тук. Сега дай да ти сваля оковите за през нощта или…

Девойката протегна краката си, преди мъжа да направи избора вместо нея. Той се изправи и сложи веригата на врата си.

— Искам да се любим, Кристен — гласът му бе похотлив. — Знам, че ще ми откажеш, защото си сърдита, но така или иначе щях да те попитам. Ще дойдеш ли в леглото ми?

— Не — студено отвърна тя, като пренебрегна желанието, което се надигаше дълбоко в нея.

— Мога да настоявам.

— Тогава ще разбереш какво означава да се биеш с мен, саксонецо.

Мъжът въздъхна:

— Надявам се, че гневът ти бързо ще премине, момиче.

Ройс излезе и този път Кристен чу щракването на ключалката.

— Какво си сторила на братовчед ми, та е в такова гадно настроение?

Кристен едва погледна Алдън. Той бе застанал на другия край на работната маса. Присъствието му никак не й бе приятно.

— Не нося отговорност за настроенията му — сухо отвърна тя.

— Така ли? — усмихна се Алдън. — Видях го как те гледаше. Според мен ти си причината.

— Махай се, саксонецо — отговори тя и впи поглед в него. — Ние с теб нямаме какво да си кажем.

— Значи все още искаш да ме убиеш?

— Дали искам? Аз съм длъжна да направя това.

Той въздъхна подигравателно.

— Срамота е, че не можем да бъдем приятели. Бих могъл да ти дам доста добри съвети за това, как да се справяш с братовчед ми. Сама явно не ти върви.

— Не ми трябват съветите ти! — озъби се тя. — И не искам да се справям с него. Не искам да имам нищо общо с него.

— Може и да е така, но те видях и теб да го гледаш. Такива страстни погледи разменяше с…

— Проклет да си — прекъсна го яростно тя. — Сигурно си син на Локи. Махай се оттук, преди да съм хвърлила това тесто по главата ти!

Алдън се захили и се отдалечи. Кристен гневно започна да мачка тестото, което приготвяше. Как този човек се осмеляваше да се шегува с нея? Сигурно си мислеше, че намерението й да го убие не е сериозно. Тогава той грешеше. Не я интересуваше колко е добър по душа. Нито пък имаше значение, че макар и не пряко, той бе причината тя и другарите й да са все още живи. Не й правеше впечатление дори приликата му с брат й Ерик, който имаше същия закачлив чар и момчешка усмивка. Тя щеше да го убие веднага щом отново върнеше свободата си.

Дългата дебела плитка бе паднала през рамото й и девойката гневно я отметна назад. Беше средата на лятото и Кристен никога не бе виждала толкова горещо време. У дома сега тя щеше да плува с Тайра или да язди Торден с вятър в косите. Със сигурност поне нямаше да е прикована до пещ, която гореше през целия ден. Тя съжаляваше за много неща, но всичките и „у дома щях“ й напомняха, че сега е тук по своя вина.

Измина малко повече от месец от онази нещастна сутрин, когато корабът хвърли котва в реката. От време на време Кристен виждаше през отворения прозорец Торолф и останалите на път за строежа на стената. Те не можеха да я видят в отдалечения ъгъл на залата, където тя работеше.

Кристен знаеше, че те все още се тревожат за нея, поне Отер и Торолф. Досега трябваше да са избягали. Тя се надяваше, че не грижата за нея ги спира, но, изглежда, другарите й бяха повярвали на Ройс и на заканата, която той отправи.

Тя щеше да го помоли за разговор с тях, но реши, че Алдън е прав. Настроението на Ройс бе доста мрачно тази седмица, след като тя отказа да сподели леглото му. Заповедите, които издаваше на хората си, бяха резки, а погледът — мрачен. Сестра му и слугите стояха настрани от него и бяха необичайно тихи, за да не привлекат вниманието му Тя ли бе причината за всичко това?

Девойката искаше да мисли така, но не вярваше, че има толкова голямо влияние върху него. Наистина, той всяка вечер идваше да я попита, дали не би споделила леглото му и всяка нощ тя твърдо му отказваше. Явно Алдън бе разбрал това по някакъв начин. Може би бе чул гневния глас на Ройс от стаята й през някоя от последните нощи. Или просто тълкуваше начина, но който лордът я гледаше, както сам каза.

Кристен не можеше да повярва, че Ройс може да я обсъжда с братовчед си. Защо да го прави? Тя бе просто една слугиня, която го привличаше за момента — достатъчно силно, за да я желае в леглото си, но не и за да я споменава пред семейството. Той не би признал чувствата си към една робиня, заловена заедно с враговете, който всички презираха.