Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Моралът ни не е по-различен от вашия, милорд.

Той не обърна внимание на това и продължи да я разпитва.

— Какво правеше на този кораб?

— Защо ми задаваш толкова много въпроси?

— Любопитството ми ти се струва неестествено? Или криеш още нещо?

Девойката трябваше да признае пред себе си, че той има основания да се интересува от нея, особено след това, което се случи между тях. Но защо трябваше да задоволява любопитството му? Не му бе необходимо да знае всичко за нея. Това щеше да му даде преимущество, което той не заслужаваше.

Все пак девойката не искаше да го остави с впечатлението, че крие нещо от него. Какво ли щеше да си помисли, ако разбереше, че една от причините да отплава с брат си е да търси съпруг? Вместо това тя бе намерила него, а той никога нямаше да се ожени за нея.

— Причините да се озова на този кораб са много, но те не са важни — тихо отвърна тя. — Истината е, че отплавах без позволение и се крих в товарното отделение, докато корабът се отдалечи достатъчно от дома.

— Искаше да пиратстваш?

— Не ставай глупав, милорд — отговори тя с отвращение. — Както вече ти казах, никой не знаеше, че корабът ще дойде тук, най-малко аз. Брат ми побесня, когато ме откри. Искаше да ме върне обратно, но се страхуваше, че ще кажа на баща ми какво възнамеряват да правят той и приятелите му.

— И естествено остана много шокирана, когато разбра, че се канят да ограбят една саксонска църква.

Тези думи бяха изречени с твърде много сарказъм и тя се разгневи.

— Ти си християнин и за теб ограбването на свято място е най-голямото прегрешение. Но не очаквай от хора, вярващи в други богове, да пазят светостта на свещените ви места. Това бяха мъже, които никога преди това не бяха ходили на поход. Ходили са бащите им и младежите са отраснали с разказите за богатствата, които ги чакат в далечни страни. Те знаеха, че даните ламтят за вашите земи и искат да превземат целия остров. Младежите са решили, че това е единственият им шанс лесно да спечелят богатство, преди даните да са сложили ръка на всичко.

— Мислиш ли, че всичко това, което брат ти е казал, извинява плановете му? Да ограби християните, преди даните да са направили това. Християните така или иначе ще загубят всичко, така че какво значение има кой ги убива и ограбва?

Горчивината в гласа му й причини болка, защото отразяваше нейната реакция, когато научи истината.

— Брат ми нищо не ми е казал, защото… е няма значение защо. Торолф бе този, от когото научих всичко, което ти казах, и то едва когато всички се оказахме оковани долу на двора. Не ги защитавам. Просто се мъча да разбера мотивите им.

— Само една малка подробност не е била отчетена — хладно забеляза Ройс. — Ние саксонците няма да дадем това, което ни принадлежи, нито на даните, нито на когото и да било друг.

— Да, половината от тези викинги също разбраха това — съгласи се тя също толкова хладно.

— Брат ти умря по своя вина, Кристен.

— Това не ми помага да понеса смъртта му по-леко — проплака тя.

— Не, наистина.

Двамата замълчаха. Кристен се бореше да овладее мъката си пред Ройс. Искаше й се той да я утеши и това я изненада.

Тя се премести към края на леглото и седна. Ръката му се стрелна и хвана китката й.

— Какво правиш? — попита той тихо, но настоятелно.

Девойката погледна първо пръстите, които я държаха, после мъжа.

— Ще се върна в стаята си.

— Защо?

— Приключих с отговорите на въпросите ти, милорд. — Тя въздъхна. — Уморена съм.

— Тогава заспивай.

— Искаш да остана тук с теб?

Той не отвърна, а я придърпа обратно в леглото. Тя не очакваше това.

Девойката обърна глава към него, когато ръката му се плъзна по кръста й, за да я привлече по-близо.

— Имаш цяла стена с оръжия тук. Не те ли е страх, че ще те убия, докато спиш?

— А ти би ли го направила?

— Не, но мога да избягам — каза тя. — Не си заключил вратата.

Той се усмихна.

— Ако имаше такива планове, нямаше да повдигаш този въпрос. Успокой се, Кристен. Не съм загубил ума си. В залата има човек на пост.

Тя въздъхна:

— През цялото време си знаел, че ще се любим!

— Не, но се подготвих за всички случаи. Сега замълчи, ако наистина искаш да спиш.

Тя млъкна изпълнена с огорчение. Но не за дълго. Той искаше да прекара нощта с нея. Вече се бе възползвал, а все още я искаше до себе си. Тази мисъл накара Кристен да се почувства добре — толкова добре, че заспа с усмивка на уста. Ръката на Ройс все още я прегръщаше.