Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Ройс започна да навлиза в нея бавно и се почувства щастлив, че има достатъчно търпение да удължи момента, за който мечтаеше от толкова време. Той се наслаждаваше и на стегнатото й гостоприемство, което го посрещна с влажната си топлина. Тогава срещна препятствието, което препречваше лесния път, и цялото му тяло замръзна.

Кристен бе подготвена за момента на истината. Коленете й бяха свити и тя бе стъпила на леглото за опора. Нямаше да му позволи да спре сега, за да започне отново, но по-друг начин. Щом усети, че мъжът се повдига на лакът, за да я погледне в очите, тя обгърна таза му и направи рязко движение с хълбоците си нагоре.

Тъй като Ройс не се бе изправил напълно, той нямаше опора, за да я спре, и с това й помогна да постигне целта си. Всъщност мъжът нямаше време да предприеме каквото и да било. Той се озова в нея напълно още преди да се закрепи стабилно на лакти. Успя само да види изражението й — очите бяха затворени, а чертите за миг отразиха болката. Тя дори не извика, а просто тихо въздъхна.

Девойката се отпусна и отвори очи, за да го погледне. Той не можа да овладее гнева, който изкриви собственото му лице.

— Ще свършиш ли и ти?

— Само ако ти искаш това.

При този отговор той простена, после се засмя и отново се спусна върху нея, за да я люби така, сякаш от това зависеше животът му. Сега не бе време да пита защо тя стори всичко това. Огънят, който пламна между тях, отблъсна всичко останало.

Прохладен ветрец блъсна отворения прозорец и накара свещите в стаята да запращят. В същия миг те угаснаха.

Ройс стана, за да вземе отдолу свещ, с която да ги запали отново и Кристен потръпна от ветреца, който погали кожата й. Тя бе готова да заспи, но очевидно мъжа нямаше това намерение.

Девойката се обърна на една страна, за да може да го наблюдава, докато той излизаше от стаята едва осветена от лунната светлина. Какво ли мислеше и чувстваше Ройс сега? Тя все още не можеше да разбере. Въпреки това се съмняваше, че мъжът е разгневен, защото остана в прегръдките му, след като се любиха за втори път.

Вторият път дойде толкова скоро след първия, че Кристен едва бе слязла от небето на своето удоволствие, когато отново се оказа в сладката мрежа на страстта му. Тя се усмихна, като си помисли, че вече знае защо родителите й прекарваха толкова време в спалнята си. Брена се бе опитала да й опише преживяването, но нямаше думи, които да могат да отразят това невероятно блаженство.

Ройс се върна, като предпазваше пламъка на свещта с дланта си. Бе доста късно. Той дори не се опита да се покрие, когато излезе от стаята. Голотата му явно не го тревожеше. Тя тревожеше Кристен, и то не поради гледката, а защото девойката осъзна, че може да го пожелае отново — така скоро, след като страстта й бе заситена.

Тялото му представляваше скулптура от стегната кожа и едри мускули. Той притежаваше великолепна физика. Гъстата черна коса, която стигаше до врата му, се бе разпростряла и по силните гърди, но надолу се стесняваше в една тънка ивица, която пресичаше мускулните гънки на корема. Мъжът излъчваше сила и мощ и Кристен знаеше, че никога няма да й омръзне да го гледа.

Свещите на лавицата до постелята отново пламнаха и Ройс седна на леглото. Кристен се пресегна, за да го погали. Тя нежно прокара пръсти надолу по гърба му към хълбоците, но отдръпна ръката си, когато той се обърна, за да я погледне с непроницаемо изражение.

— Защо спря?

— Не знам дали искаш да те докосвам — откровено призна тя. — В моето семейство целувките и ласките са израз на любов, но ако ти не си свикнал с това, ще решиш, че съм прекалено дръзка.

— Вече мисля, че си прекалено дръзка, момиче — каза той и се отпусна на леглото до нея, като подпря главата си с длан, за да може да я гледа. — Бог ми е свидетел, досега не съм срещал жена, която като теб да изразява любовта си свободно и без свян. Ти събуждаш у мен желание да отговоря на чувствата, които ми даряваш.

Кристен притвори очи с надеждата, че мъжът не е успял да види съжалението и болката, които думите му й причиниха, след като току-що бяха споделили часове, изпълнени с невероятни усещания. Не биваше да казва, че не може да я обича. Трябваше да премълчи това и да я остави да си тръгне с надежда поне за малко.

Тя отново вдигна поглед към него, но сега вече гордостта й се бе върнала и това пролича във въпроса й.

— Защо споменаваш любовта?

Той се намръщи. Много добре. Явно мъжът не успя да прикрие наранената си гордост, както тя направи това.