Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Противно на очакванията си, Кристен не се прибра веднага. Когато се качиха на горния етаж, Еда я побутна покрай вратата на стаята й и не спря, докато не стигнаха края на коридора, където бе спалнята на господаря. Девойката разтревожено се отдръпна.

— Защо? — попита тя, когато Еда почука на вратата.

Старицата дори не я погледна, но Кристен я видя как сви рамене.

— Правя каквото ми е наредено. Никой не ми е обяснявал причините.

— Каза, че иска да ме види?

— Каза да те доведа тук. И аз те доведох.

Еда отвори вратата и изчака Кристен да влезе. Девойката се поколеба, но само за миг. Тя не изпитваше страх, но не можеше да разбере защо я водят тук посред нощ. Ако Ройс искаше отново да я разпитва, би трябвало да направи това през деня.

Девойката пристъпи в стаята, като правеше по навик малки крачки, макар че Еда не й бе сложила оковите след банята.

Ройс стоеше до един от отворените прозорци с лице към нея. Тя вече познаваше тази стая, така че този път не се огледа, а спря очите си направо върху мъжа в очакване да разбере защо са я довели тук. Сега се сети за робата си. Трябваше да възрази, когато я накараха да я облече. Ако коланът се разхлабеше, тя щеше да остане практически гола. Не това бе начинът да се яви пред този мъж. Няколко дена по-рано тя щеше да приеме подобна практика като начин да пречупи самоконтрола му, но сега вече не бе сигурна дали го желае. Не, всъщност това не бе вярно. Все още го желаеше. Само не бе сигурна дали идеята да вземе онова, което искаше, е толкова добра.

— Казаха ми, че дрехите, които са ти дали, не са съвсем подходящи по размер.

Това бе последното нещо, което Кристен очакваше да чуе от него. Това, че той мислеше за дрехите й я накара да се засмее.

— Чак сега ли забеляза?

Ройс се намръщи на сарказма й.

— На леглото ми има една рокля. Виж дали ти става.

— Искаш да я пробвам сега?

— Да.

— Ще излезеш ли, или ще останеш да гледаш?

Тази подигравка ядоса Ройс. Разбира се, за нея нямаше значение дали ще гледа или не. Без съмнение тя бе свикнала мъжете да я виждат гола. Той усети, че гневът му се надига и не можа да се сдържи.

— Нямам желание да те гледам съблечена, кучко. Ще се обърна с гръб към теб, докато облечеш роклята.

„Мерзавец“, каза си тя наум, а на него отвърна:

— Колко благородно от твоя страна.

Кристен се обърна към леглото, за да вземе роклята но направи само една стъпка и спря. Зеленото кадифе бе разстлано върху покривката и тя можеше да го види ясно, както и бисерните нанизи. Но дори да ги нямаше, девойката пак би познала плата на тази рокля. Това бе любимата й дреха, защото майка й я бе ушила специално за нея, въпреки че мразеше да шие. Брена бе прекарала много часове над роклята предишната година, за да я даде на дъщеря си за празника на зимното слънцестоене.

— Какво чакаш?

Кристен погледна през рамо и видя, че той не се бе обърнал, а стоеше с лице към нея и я гледаше. Тя усети клопката. Съществуваше само една причина той да иска да я види в тази рокля — мъжът смяташе, че тя бе нейна. А нито една проститутка не можеше да притежава такава дреха. Сигурно това бяха мислите му.

Тя имаше всички основания да се съмнява в благородството на мотивите му. Глупаво беше да крие, че е наясно с намеренията му. Те бяха очевидни.

Девойката реши да нападне.

— Какво означава това?

— Кое какво означава?

Тя го погледна с присвити очи.

— Защо трябва да искаш от мен да обличам такава хубава рокля, милорд?

— Казах ти защо.

— Да, за да видиш дали ми е по мярка. И ако ми стане, ще ми я дадеш ли? Мисля, че не. Така че, каква е целта?

— Не е твоя работа да обсъждаш мотивите ми, кучко.

Раздразнението й изби на повърхността.

— Кажи това на робите си, които са родени роби. Забравяш коя съм аз!

— Не! — изкрещя й той. — Точно това е въпросът!

— Пак ли? — тя направи гримаса на учудване, но вътрешно трепереше — Какво общо има роклята?

— Твоя е, нали?

Искаше й се да го прокълне, задето беше толкова съобразителен, но вместо това му се усмихна:

— Така ли мислиш? След малко ще кажеш, че съм и девица.

— А не си ли?

— Искате ли да разберете пръв, милорд? — запита тя дръзко и предизвикателно, но в същото време се молеше да не я усети, че играе. Както и преди, мъжът се ядоса на подигравката, а девойката се засмя и добави: — Хайде, милорд. Как можеш да допуснеш, че някоя като мен може да притежава такава красива дреха. Това е рокля за принцеса или за жена на търговец.

— Или за курва с богат любовник, който е и доста щедър! — не се предаде той.