Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Може би сме сгрешили, когато решихме, че е курва? — предположи Алдън.

— Не — бързо отвърна Ройс. — Тя сама призна каква е.

Алдън се замисли.

— Тогава сигурно те гледат по друг начин на тези неща. Какво всъщност знаем за тях? Може би според тях няма нищо нередно в това, една жена да се отдава на много мъже. Кой знае дали всичките им жени не са курви?

Ройс се намръщи, защото си спомни твърдението на Кристен, че не познава курви, но не каза това на братовчед си, понеже видя Даръл да се приближава към тях.

— Ройс, погледни това — извика тя и показа роклята, която бе намерила. — Виждал ли си някога толкова фино кадифе? Сигурно е от Далечния изток.

Той погледна небрежно тъмнозелената материя. Братовчедка му я вдигна и я наложи върху собствените си дрехи. Роклята бе без ръкави, но доста хубава. Скъпоценни бисери образуваха дебел наниз, който описваше деколтето. Друг наниз от бисери бе завързан около талията, очевидно за да се ползва като колан. Препаската се закопчаваше с тока от масивно злато.

— Има още една такава рокля — продължи Даръл. — Има и подходящи за нея обувки с катарами от чисто злато, както и огърлица от кехлибар. Всичко бе опаковано заедно. Ще ги дадеш ли на Корлис, Ройс? Тя сигурно ще хареса такива скъпи дарове. Ако не, аз също мога да ги използвам. Само че роклите трябва да се преправят. Трябва да се пришият ръкави, но може да се използва същият плат, тъй като отдолу ще трябва да се отреже доста. Както виждаш, роклите са твърде дълги. Тези жени в Норвегия сигурно са гиганти.

Ройс гледаше излишния плат. Поне петнадесетина сантиметра лежаха на пода в краката на Даръл.

— Не искаш ли аз да ги скъся? — попита разочарована тя.

— Не, все още не.

Щом Даръл се отдалечи, Ройс погледна към кухнята и спря очи върху Кристен. Тя стоеше с глава, наведена над работата, която й бяха възложили, и въпреки това бе доста по-висока от останалите жени. Дългото й грациозно тяло бе облечено в същите дрехи, които й бяха дали. Те бяха доста тесни и прекалено къси за нея.

— За какво мислиш, братовчеде? — запита подозрително Алдън, когато видя отсъствуващото му изражение.

— Мисля, че тези дрехи принадлежат на красивата ми нова робиня — отвърна Ройс, без да сваля очи от Кристен.

— Хайде, не може наистина да го мислиш! — каза Алдън. — Не може да е обикновена курва, ако притежава толкова скъпи дрехи. Дори кралица Илсуит няма нещо толкова фино, като онова зелено кадифе. Дори само бисерите струват цяло състояние.

Ройс погледна замислено Алдън.

— Знам, че изглежда доста необичайно, но аз ще разбера със сигурност още преди залез слънце.

— Как? Няма да е достатъчно да попиташ дали дрехите са нейни. Тя ще ти отговори положително, дори да не е така, защото има ли жена на света, която не би пожелала такива хубави дрехи, ако никой не може да я обори?

— Ще видим.

Ройс каза това с такъв заплашителен тон, че за момент Алдън изпита съжаление към момичето. Той се зачуди каква жестокост ще използва братовчед му, за да намери отговора.

Работата за деня бе завършена и Кристен вече мечтаеше за сламеника си. Горещото време и жегата на пещта, до която бе прикована, я бяха изтощили до краен предел.

Искаше й се да целуне Еда, когато старицата се наведе, за да свали новата верига, която трябваше да носи, но се въздържа. Еда все още се сърдеше на девойката за грубото й държание онзи ден. Кристен се бе извинила по-късно същата вечер, но това не умилостиви старицата. Еда бе единственият човек, с когото тя можеше да разговаря и студеното мълчание на старата жена направи деня на Кристен още по-труден.

Тази вечер Еда не поведе девойката към стаята й на горния етаж, а хладно я уведоми, че трябва да се изкъпе. Въпреки умората си Кристен не възрази. Това щеше да бъде втората й баня, откакто я доведоха в сградата. Девойката знаеше, че Даръл се къпе често през седмицата, както и Ройс, за разлика от слугите. Малкият съд с вода, който и даваха ежедневно, за да се измие с гъба, съвсем не бе достатъчен да поддържа хигиената, с която бе свикнала.

Мисълта, че отново цялата ще бъде чиста повдигна духа й. Разбира се, нямаше да може да се наслади на банята, защото другите слуги чакаха, за да използват същата вода. Хубавото бе, че щеше първа да влезе във ваната. Този път водата бе гореща и доста по-чиста. В малката стаичка остана само Еда.

Докато Кристен се къпеше, старицата изпра единствения й кат дрехи. Дадоха й за през нощта една роба от груба, тънка вълна, която приличаше на палатка. На сутринта дрехите й щяха да са сухи. Робата представляваше просто един дълъг правоъгълник от сив плат с дупка в средата, през която трябваше да вкара главата си. Като се стегнеше с колана отстрани, тя наподобяваше дреха, макар естествено да бе прекалено къса. Въпреки това отдолу девойката бе гола и се чувстваше гола. Единствената причина да не възрази срещу това, да носи дреха, която не е зашита отстрани, бе, че отиваше направо в стаята си.