— Доста често те виждам умислен напоследък. Разбира се, в това няма нищо странно, като се има предвид всичко, което се случи през лятото. А сега получихме съобщение, че кралят ще ни посети, но в писмото не пише кога ще стане това.
— Когато дойде ще разберем — изръмжа Ройс. — Това изобщо не ме вълнува.
— Не те вълнува? Тогава сигурно все още се тревожиш за затворниците — усмихна се Алдън. — Или мислиш само за един от тях?
— Кой?
— Наистина, кой? — засмя се Алдън. — Хайде, Ройс. Защо не ми каза, че тя е толкова хубава?
— Кажи ми нещо, Алдън. Тя два пъти се опита да те убие. Как можеш да се смееш, когато става въпрос за нея?
— Тя, предполагам, има свои причини, но дори и така да е, можеш ли да мразиш толкова красива жена?
— Мога.
— Наистина ли? Защо? Сигурен съм, че не я обвиняваш за онова, което сториха даните. Тя дори не е от тях.
— Забравяш, че другарите й също дойдоха тук, за да грабят и убиват и сигурно щяха да сравнят Уиндхърст със земята, ако ти и войните ти не ги бяхте спрели в гората.
Един детски глас се намеси в разговора им.
— Те нямаше да минат оттук.
Двамата мъже едновременно се обърнаха към Меган, която незабелязано се бе приближила, за да наблюдава играта им. Ройс се намръщи, но изражението му се смекчи, когато видя, че момиченцето уплашено сведе очи.
Той я попита нежно:
— Защо казваш това, мъниче?
Тя вдигна поглед и като видя, че брат й не се сърди, задето се намеси в разговора им, се приближи.
— Кристен ми каза. Тя каза, че целта им е била манастирът Джуро и само са минавали оттук.
— Кога говори с нея?
— Един ден, след като я доведоха тук.
— Тя каза ли ти още нещо, Меган?
— Много работи. Разказа ми за семейството си. Каза, че баща й е по-висок дори и от теб и че също има страшен нрав. — Меган спря, когато усети какво бе казала. — Не исках да…
— Разбира се, че искаше — усмихна й се Алдън и я взе в скута си. — Всички знаем какъв ужасен нрав има брат ти.
Ройс се усмихна, за да й покаже, че не се сърди.
— Продължавай, мъниче. Какво още ти каза тази мома?
— Сигурна ли си, че не издаваш тайни, Меган? — продължи да се шегува Алдън.
— Алдън! — нетърпеливо го сряза Ройс.
— Охо, ти си бил много заинтересован!
Меган изненада двамата с въпроса си:
— Защо си наредил да я приковат за стената, Ройс?
Той вече бе доста ядосан на Алдън си и затова отвърна рязко:
— Защото иска да убие братовчед ти, а той не е в състояние да се защити от нея, така че аз трябва да се заема с това.
Меган се обърна и погледна Алдън с широко отворени от учудване очи.
— Защо иска да те убие?
— Защо, наистина? — усмихна се той весело. — Аз съм толкова приятен човек.
— Значи грешите — каза Меган.
— Не, малката, така е — призна Алдън. — Тя смята, че съм убил един мъж, когото нарича Селиг, и казва, че иска да отмъсти за смъртта му.
— Ти си убил Селиг? — извика Меган — О, Алдън, защо точно ти? Сигурно страшно те мрази.
Ройс се протегна през масата и завъртя главата на сестра си към себе си.
— Знаеш ли кой е бил Селиг, Меган? — тихо попита той.
— Да, тя ми каза, но след това страшно се разстрои. Това се случи, след като й казах, че Джуро е бил разрушен от даните. Кристен каза, че Селиг и половината от екипажа са загинали напразно. Тогава се уплаших, защото тя започна да блъска по масата. От този ден не съм говорила с нея, но мисля, че грубостта бе предизвикана от мъката й. Преди това бе толкова мила с мен.
— Да, може да бъде много мила, когато й е изгодно — промърмори на себе си Ройс, но не забрави какво го интересуваше. — Кой бил Селиг, Меган?
— Алдън не я ли е попитал?
— Меган!
Високият му тон я накара да пребледнее и тя бързо отвърна:
— Брат й, Ройс. Тя каза, че й е бил приятел и брат.
Въпреки че бе много объркан от разкритието, Ройс забеляза уплахата в изражението на момиченцето и мислено се прокле заради нетърпеливостта си.
— Меган, мила, не ти се сърдя.
— Дори задето съм разговаряла с нея?
— Не, дори за това не — увери я той. — Защо сега не отидеш да видиш какви съкровища е открила Даръл? Тя донесе тук част от товара, който бе свален от викингския кораб. Спомена нещо за кожена украса за нейните и твоите рокли.
Меган тръгна щастлива към другия край на залата, където се бяха събрали жените. Ройс се отпусна назад и като погледна към Алдън, видя че братовчед му бе също толкова изненадан.
— Брат! — каза Ройс с недоверие. — Как може да е имала брат сред тези мъже? Това значи, че е знаел какво прави тя там и е одобрявал това.
Читать дальше