Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Ти не си казвала, че ме обичаш, нали?

— Не, не съм. Харесва ми тялото ти, милорд, но това е всичко, което ни свързва.

— Много добре — каза Ройс. — Справяш се с ролята на курва много добре за една девица.

Кристен замръзна. Това вече бе твърде много. Тя повече нямаше да търпи тези обиди, не и след като причината вече не съществуваше.

— Наречи ме още веднъж така, саксонецо, и ще ти извадя очите! — извика тя разярено.

В отговор той се усмихна.

— Не е ли малко късно да отричаш това, което твърдеше толкова време?

— Не, аз никога не съм казвала, че съм курва. Ти реши така.

— Но ти никога не го отрече.

— Ти знаеш защо.

— Не, не знам — отвърна той, — но сега съм изключително любопитен да разбера.

— Тогава си спомни какво ми каза в същата тази стая. Тогава заяви, че би ме изнасилил, ако знаеш, че съм девствена. Аз наистина те желаех, но не по този начин.

Той й се усмихна и изведнъж започна да се смее силно и от сърце.

— За Бога, момиче, ти си взела на сериозно нещо, което съм казал в гнева си?

Кристен го зяпна с изумление. Тя намираше, че това не е никак смешно.

— Искаш да кажеш, че не би ме изнасилил, ако беше разбрал, че съм девствена?

— Не, но в интерес на истината трябва да ти кажа, че ако тази вечер се бе съпротивлявала, аз пак щях да те взема и ти би нарекла това изнасилване, докато за мен то е правото на господаря.

— Нямам предвид това, саксонецо — нетърпеливо отвърна тя. — Зная, че според теб можеш да правиш с мен каквото пожелаеш, но може би друг път ще обсъдим това. Това което аз…

— Друг път, а?

— Остави ме да довърша! Щеше ли да ме вземеш насила, за отмъщение?

— Не, Кристен, не бих направил това — меко каза той и погали напрегнатото й лице — От това ли се страхуваше?

— Да — промълви тя.

Той се усмихна на промяната в гласа й.

— Всеки от нас е разбрал погрешно другия. Желаех те, но не исках да те докосвам, защото мислех, че си курва.

— И то викингска — напомни му тя.

— Да, но колкото повече те гледах, този факт губеше значението си. Отблъскваше ме твоето свободно отношение към тялото ти.

Тя се засмя, хвана ръката му и я притисна към бузата си.

— Отблъсквам ли те сега, когато отношението към тялото ми е още по-свободно?

Ройс усети, че девойката се шегува с него. Не бе свикнал с такива шеги. Той се отдръпна от нея и легна по гръб в постелята.

— Коя си ти, Кристен?

— Този въпрос явно те тормози твърде много.

— Роклята твоя ли беше? За това бях прав, нали?

— Да, моя е — въздъхна тя.

— Тъй като явно нямаш съпруг, излиза че семейството ти е доста богато.

— Да, баща ми е богат. Ще ме освободиш ли срещу откуп?

— Не — рязко отвърна той и отново я погледна.

— Мъдро решение, милорд, защото тогава той може да те принуди да се ожениш за мен.

— Какво говориш! Да се оженя за викингска девойка?

— Няма нужда да го казваш така, сякаш е по-лошо от смъртта.

— За мен ще бъде!

Тя въздъхна.

— Само заради тези думи, саксонецо, аз ще те накарам да се ожениш за мен!

— Ти си луда!

— Така ли? Е, освен това съм дъщеря на човек, който ще те убие с голи ръце, когато дойде тук и ме намери!

Тя съжали, че каза това още щом изрече думите, защото Ройс мигом се надигна, сграбчи раменете й и я разтърси. Какво, по дяволите й ставаше, че говореше такива глупости.

— Искаш да кажеш, че тук ще дойдат и други викинги, така ли, Кристен?

Студеният му глас я накара вътрешно да изстене. Тя бе виновна за това. Само преди миг той бе в такова добро настроение.

Девойката реши да бъде откровена.

— Не, Ройс, не мисля. Баща ми нямаше да одобри идването на мъжете тук, затова те не му и казаха. Той е търговец. Мисли, че корабът му е отплавал към пазарните градове, защото това бе търговско плаване. Няма откъде да знае, че корабът му е спрял първо тук.

— Тогава защо каза, че ще дойдат?

Тя се усмихна.

— Възползвай се от собствения си съвет и не вземай на сериозно онова, което казвам в гнева си.

При този отговор той изръмжа, но продължи да я разпитва.

— Каза, че корабът е бил негов. Значи брат ти Селиг е бил водачът на мъжете?

— Не съм ти казвала, че ми е брат — каза тя с подозрение. — Откъде разбра това?

— Меган ми каза. Но защо не искаше да ми кажеш?

— Щеше да ти се стори необичайно, когато научиш, че брат ми също е бил на кораба. Ти ме мислеше за курва.

— Наистина ми се видя странно, но все пак не познавам морала на твоя народ.

Кристен сама не разбра защо трябва да се защитава, но го направи: