Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Той чу как девойката обидено простена, когато успя да си поеме въздух. Ръцете й се промъкнаха между телата им и тя се опита да го отблъсне, но това усилие се оказа напълно безполезно. Той я бе затиснал плътно и вече бе подготвен за всяко нейно противодействие.

— Предай се, хитрушо — той се наведе, за да прошепне в ухото й: — Загуби битката с мен.

В отговор тя започна да извива ханша си, за да го свали от себе си. Това също се оказа безполезно и резултатът бе, че той проникна още по-дълбоко в нея. Кристен простена отново, но този път защото бе получила всичко. Ройс също простена заради чудната тръпка, която проникването предизвика у него.

— О, момиче, вземам думите си назад — задъхано промълви той, — съпротивлявай се колкото искаш.

Кристен за малко не се засмя на тази нетърпелива молба, но това щеше да разруши представата, че е била победена от невероятната му сила. Той й спести това, като запуши устата й с изпепеляваща целувка. Девойката направи последен опит да демонстрира съпротива, като изви главата си, но мъжът просто последва устните й, докато най-сетне тя се предаде и пламенно отвърна на целувката му.

Шеговитото му настроение, което несъмнено бе резултат от усещането за победа, я стопли. Всъщност какво я интересуваше причината? След като вече не бе ядосан, той нямаше да бъде и груб, макар че тя щеше да изтърпи и това, за да угаси пламъка на болезнената си страст.

Ръцете й се плъзнаха към главата му и я притиснаха още по-плътно. Той започна да извива тялото си по един чудесен начин, без да излиза напълно, като с ханша, корема и гърдите си галеше цялото й тяло.

Кристен достигна върха почти веднага и несъзнателно го повдигна, когато изви нагоре таза си, за да го поеме още по-дълбоко. Неговият тласък, в момента в който и той се озова на небето, я върна върху постелята и увеличи удоволствието й, като изтръгна дълбок стон от гърлото й. Тя усети пулса на неговата кулминация в себе си.

Девойката със съжаление се върна към действителността. Ройс се бе отпуснал върху нея с цялата си тежест, но това не й правеше впечатление. Главата му бе обърната настрани и той все още дишаше тежко. Тя замечтано прокара пръсти през косата му и пожела да остане така вечно. Все пак не можеше да се надява на това.

Девойката не знаеше какво мисли той в момента. Може би просто отдаваше поражението й на своите умения на любовник. Всъщност каквото и да мислеше, за нея то нямаше значение, стига да не се досети, че тя го бе накарала да я люби. Сигурно щеше да побеснее, ако разбереше това.

Той се надигна и я погледна. Ръцете и се плъзнаха по гърдите му и Кристен усети как сърцето му бие вече по-бавно, но все още силно. Тя също го погледна и се опита да отгатне мислите му, но не успя. Ройс също я наблюдаваше. Само ако знаеше. Тази мисъл я накара да се усмихне.

— Значи вече не се сърдиш? — каза той.

— Разбира се, че се сърдя.

Ройс се ухили доволно.

— Винаги ли се усмихваш, когато си сърдита?

— Само понякога.

Думите й прозвучаха много сериозно. Ройс поклати глава. Да приема всичко за истина, означаваше постоянно да се удивява. Може би момичето се шегуваше.

— Може би трябва да се извиня — попита той.

— Да, трябва.

Ройс изсумтя. Нямаше какво повече да каже. Кристен го предизвика. Е, може би не заслужаваше такъв отговор, но все пак накрая тя го прие и получи своето удоволствие. Защо прояви такъв инат и не му позволи да започне с… Той знаеше защо, но нищо не можеше да направи.

Ройс се надигна още малко, за да се премести и в този момент ханшовете им се притиснаха още по-плътно. Той бе все още в нея и Кристен затвори очи, за да запази усещането. Мъжът видя това и дъхът му спря.

— Боже милостиви! Момиче, ти нарочно ли направи това?

Очите й се разшириха.

— Какво? — този път тя наистина не разбра какво бе направила.

— Когато изглеждаш така… така изглеждаш, когато ние…

— Откъде знаеш? Наблюдаваш ли ме?

— Да.

Тя остана учудена.

— Нямах представа. И аз ще опитам следващия път, когато се любим.

— Всеки мъж ще подивее, ако гледа очите ти в такъв момент — предрече той.

Кристен се усмихна.

— Не се тревожи, милорд. Не съм казала, че ще гледам теб.

— Надявам се, че се шегуваш, момиче — каза остро той и стана заедно с нея. — Няма да ти харесат последствията, ако това не е шега. Няма да позволя да имаш друг любовник. Докато те желая за себе си, ти ще си ми вярна.

Тя повдигна едната си вежда, доволна, че е успяла да го раздразни.