Джоана Линдзи - Ангел на греха

Тъй като Ейнджъл безмълвно се взираше в ръката й, тя смутено се изкашля и рече:

— Вземете я. — Той не каза нищо, така че Каси сви рамене и стисна ръката си в юмрук. — Както желаете. А сега моля да ме извините, но тъкмо тръгвах за града, когато пристигнахте.

Тя се обърна и се запъти към кабриолета. Ейнджъл не помръдна, сякаш краката му се бяха сраснали със земята. Момичето бе на половината път до кабриолета, когато той заговори:

— Предполагам, че ще трябва да ви го обясня по-ясно, мадам — провлачено рече младият мъж. — Левис Пикънс ме изпрати тук, за да се погрижа за вас и да реша проблемите ви, каквито и да са те. Смятам, че не би било зле да ми кажете за какво се отнася, преди да тръгнете за града.

При думите „да се погрижа за вас“ тя рязко се обърна. Очите й изразяваха пълно недоумение, но брадичката й отново бе войнствено вирната.

— Моля?

— Чухте ме достатъчно добре.

— Знам, че ви чух — изсъска тя подобно на жена, която всеки миг ще избухне. — Просто не мога да повярвам. Какво си мисли мистър Пикънс, че е изпратил тук точно вас? Аз се нуждая от миротворец, а не от стрелец. Вие само ще влошите още повече положението.

— Какво положение?

Каси махна нетърпеливо с ръка.

— Няма смисъл да го обсъждам с вас, защото и без това не можете да ми помогнете. Ако отговорът беше оръжието, и аз имам револвер.

Ейнджъл не можа да се сдържи. Представи си летящи във въздуха шапки и устните му се извиха в усмивка. Обаче побърза да се обърне настрани, преди тя да забележи. Много малко хора знаеха, че той притежава чувство за хумор, а тази жена нямаше да е една от тях.

— Изглежда сте изпаднали в голямо затруднение, така ли?

— Да, но… я почакайте! — викна тя, когато той се запъти към задната част на къщата. — Не можете да останете тук. Не ме ли чухте?

— Да, чух ви, но изглежда вие не ме чухте — подхвърли през рамо младият мъж, без да спира крачките си. — Аз съм тук, за да реша проблемите ви. Това е услуга, която дължа на Пикънс. Винаги плащам дълговете си.

Девойката се спусна към него, за да го настигне, преди да е завил зад къщата.

— Какъвто и дълг да имате, той няма нищо общо с мен, мистър!

— Сега вече има.

— Но това е невъзможно! Ще трябва да ви го кажа още един път. Вие не можете…

Силният рев, който се разнесе вътре в къщата, накара двамата да се заковат на място. Ейнджъл се обърна и видя огромната котка, седнала на прозореца и вперила поглед в тях. За щастие прозорецът не бе отворен, но това не го успокои напълно. А това, че котката бе явно домашен любимец, не я правеше по-безопасна.

— Какво е това нещо? — накрая попита той.

— Черна пантера.

— Не знаех, че в Тексас има подобни зверове.

— Няма. Марабел е дошла от Африка.

Ейнджъл нямаше намерение да пита по какъв начин.

— Докато съм тук, дръжте я далеч от мен.

Девойката настръхна.

— Ако оставахте тук, нещо, което няма да стане, щях да настоявам да се сприятелите с Марабел. Освен това щяхте да бъдете длъжен да й представите коня си, поради очевидни причини, но вие няма да останете! Конюшнята е натам. — Посочи към дългата сграда в съседство до хамбара. — Вървете и си изберете кон и се върнете там, откъдето сте дошли!

Навярно смяташе, че с това е решила проблема и в известен смисъл бе права. Каси понечи да се обърне и да тръгне, когато провлаченият му глас я спря.

— В такъв случай предполагам, че ще трябва да се погрижа за вашия проблем, и то така, както аз намеря за добре.

Очите й се разшириха от гняв.

— Няма да го направите.

Той не отвърна нищо.

— Много добре! — рязко рече тя. — Можете да останете, но няма да убивате никого! Нито ще стреляте! Никакви мъртъвци! Ясно ли е?

Не изчака отговора му и се отдалечи с гордо вирната глава. С цялото си поведение показваше, че е отстъпила против волята си. Дразнеща жена. Ако не се нуждаеше от сътрудничеството й, за да реши проблема й, това щеше да е последният път, когато я виждаше. И все пак щеше да се справи по свой начин. Чу тропота на колелата на кабриолета й, заминаващ за града, и се сети, че все още не знае какъв е проблемът й. По дяволите, тази жена наистина го изкарваше от кожата му!

Нищо нямаше да излезе. По пътя до града Каси имаше достатъчно време, за да премисли всички последици, включително и най-лошите — семействата Катлин и Маккъли могат да решат, че тя е решила да се бори с тях. Какво може да направи един наемен стрелец, освен да сипе заплахи? И ако хората срещу него не им обърнат внимание, стрелбата ще започне. Точно от това се нуждаеше баща й — да се върне у дома и да попадне в разгара на война!