Пол Ливайн - Текила и синьо алиби

— Госпожице Лорд, както ви казах и в офиса си, след като господин Грифин беше обвинен в убийство, нямах друг избор, освен да откажа поръчката.

— Чудя се дали „отказвам“ е правилната дума — заяви Виктория. — Не сте ли просто променил поръчката?

Робинсън я изучаваше, сякаш питаше: „Колко точно знаеш?“ Тя отвори една папка и я наклони така, че да може да види десетсантиметровите букви: ЮЖНА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА. Вътре имаше каталог с плажни колекции. Роклите с гол гръб явно пак се връщаха на мода.

— Вярно е, че бяха направени някои промени — предпазливо отвърна Робинсън.

Виктория вдигна картонения статив, който си беше играла да прави в осем сутринта. Увеличени сателитни снимки показваха новострояща се баржа. Равната стоманена платформа беше натрупана догоре с огромните детски кубчета. Поне така изглеждаха от орбита.

— Това ли е баржата, която сте поръчал?

Нова пауза. Можеше да отгатне по изражението му, че търси изход от ситуацията. Начин да премине през протока между лъжесвидетелстването и заговора за убийство.

— Трудно е да се каже, но, да… може и моята да е.

Виктория се разходи пред съдебните заседатели, вдигнала снимките.

— Какво има на палубата, господин Робинсън? Не прилича на тежки машини или на строително оборудване.

— Полуготови стоманени конструкции.

— Стотици на брой, нали така?

— Петстотин и петдесет, мадам.

„Когато притиснеш съдебен заседател, задавай кратки въпроси. Изисквай отговори с «да» и «не» и непрекъснато ускорявай темпото.“

Благодаря ти, Стив!

— Всяка около четирийсет, четирийсет и пет квадратни метра?

— Да, мадам.

— С канали за водопровод, електричество и вентилация?

— Да, мадам.

— Но без кранове, сонди и друга тежкотоварна техника?

— Точно така, мадам.

— Защото това не е работна баржа, нали?

— Не, не е.

— Какво е тогава?

— Ами многофункционално плавателно средство.

Виждаше се как по челото му избиват капчици пот.

И друг път беше карала свидетели да се изпотяват, но тръпката си оставаше. Стив се хвалеше, че веднъж докарал свидетел до инфаркт, но продължил да сипе въпроси дори и когато от бърза помощ изкарали човека на носилка.

— Многофункционално? — Повдигната вежда, саркастичен тон — от Стив ли ги беше копирала? — Да не би целта да е случайно хазарт и туризъм?

— Може и така да го кажете.

Тя повиши тон.

— Вие го казвате, господин Робинсън. Тези стоманени конструкции са полуготови хотелски стаи. Строите плаващ хотел с казино, нали така?

— И какво ако строя? — изстреля в отговор Робинсън. — Аз съм бизнесмен. Не правя нищо незаконно.

„И ако почне да се заяжда, ритни го право в топките.“

— Нищо незаконно — повтори тя, — освен ако не кроите как да натопите Харолд Грифин в убийство, за да откраднете идеята му и да я реализирате в по-малък мащаб.

Уадъл скочи на крака.

— Протестирам! Адвокатът свидетелства! — И той като всички прокурори мразеше изненадите и сега изглеждаше сякаш се беше блъснал в стъклена врата.

— Приема се — отсъди съдията. — Госпожице Лорд, моля, оформяйте обвиненията си като въпроси.

Виктория направи едно кръгче пред съдебните заседатели и се приближи към свидетеля.

— Ако моят клиент построи Океания над рифа, на вашия хотел баржа ще бъде забранен достъпът в района от съображения за сигурност, — нали така, господин Робинсън?

— В непосредствена близост — да.

— Нужен ви е бил от достъп до този риф. Ако Океания бъде построена, вашият хотел загива във водата, нали така?

— Сигурен съм, че би оказало влияние на бизнеса по някакъв начин, но кой може да каже до каква степен?

— Луксозен хотел и казино като Океания биха отнели блясъка на вашия плаващ Уол-Март, нали?

— Въпрос на мнение.

— Вашето мнение е било, че трябва да попречите на Грифин да построи Океания.

— Не! — Робинсън й се усмихна. — Проектите ни бяха напълно различни.

— За да са наясно съдебните заседатели — продължи тя, — нает сте от Хал Грифин да направите платформите за построяването на Океания. Но без да уведомите господин Грифин, тайно започвате разработка на конкурентен проект?

— Както казах и преди малко, аз съм бизнесмен, госпожице Лорд.

Виктория замълча, което даде възможност на съдията да се включи:

— Имате ли други въпроси?

Виктория беше изпуснала парата. Беше установила мотив. Сега Стив трябваше да свърже Робинсън с убийството. Беше готова да си седне, но осъзна, че е нарушила едно от многобройните правила на Стив за кръстосания разпит.