Пол Ливайн - Текила и синьо алиби

На закуска Грифин беше отказал да повярва на това, което Виктория му разказа за Фоулс и Робинсън.

— Клайв никога не би ме предал — каза Грифин, като поклати глава. — И Робинсън? За това се иска доста смелост.

Виктория не смяташе, че на потомъка на десет поколения пирати и спасители на кораби му липсва кураж. Или акъл. Или му беше чужд „дуализмът между доброто и злото“. Изразът, който Робинсън беше използвал, за да опише капитана в „Тайният пасажер“ на Конрад.

Сега, когато Робинсън спря пред бюрото на секретаря, съдия Федърс го инструктира:

— Заемете свидетелското място, сър. Още сте под клетва.

Виктория стана и приглади полата от костюма „Филип Адек“. Цветът беше толкова тъмен, че продавачката го беше нарекла „антрацитен“. Отговаряше на сериозността на днешното заседание. И на трудността на задачата да превърнеш въглищата в диаманти.

Огледа съдебната зала. Джуниър го нямаше на обичайното му място зад масата на защитата. Шериф Раск улови погледа й и й намигна. Второто намигване за сутринта. По-рано, докато чакаше кафето от машината във фоайето, той беше дошъл специално да й каже добро утро.

— Успех с Робинсън днес — намигна й и се отдалечи, като си подсвиркваше „Синът на сина на моряка“.

Виктория се запъти към противоположния край на залата. Не искаше съдебните заседатели да я виждат. Нека се съсредоточат върху Робинсън, който седеше в очакване, впил поглед в нея.

Понякога с недружелюбните свидетели започваш бавно и нежно. Незаплашително. Неутрален тон, приятно поведение, слънчева пътека, осеяна с листенца от рози, под която се крие острият бамбук в ямата отдолу. Стив свързваше кръстосания разпит с приспиване вниманието на питчъра с неуспешен удар, след което открадване на втори начален с яростен неочакван спринт. Но рано сутринта, й беше казал, че Робинсън ще е наясно накъде бият.

— Само няма да е наясно какво точно знаем. Дръж се самоуверено. Дръж папка, пълна с листове, сякаш разполагаме с чертежите на платформите. Задавай кратки въпроси. Не му давай време да мисли между отговорите.

— Притежавате ли „Сигарет Топ Гън 38“, господин Робинсън? — попита тя.

— Не лично — отвърна той.

— Като юридическо лице тогава. Моторницата на вашата бахамска корпорация ли е?

— Да.

— Поради каква причина криете, че лодката е ваша собственост?

— Протестирам. Заяждане! — Уадъл нямаше как да знае накъде беше тръгнала, но искаше да й препречи пътя за натам.

— Отхвърля се — отвърна съдията.

— Нищо не крия, госпожице Лорд. Адвокатите са го направили по този начин заради данъчни облекчения.

— Къде е моторницата ви днес?

— Беше открадната от марината вчера. Казаха ми, че се е разбила при инцидент в залива.

Инцидент. Звучи по-добре, отколкото „Наемният ми убиец беше взривен“.

— Уведомихте ли полицията за кражбата на моторницата?

— Честно казано, госпожице Лорд…

Свидетелят винаги лъже, когато започва с: „Честно казано…“

— … не знаех, че лодката е открадната, преди от бреговата охрана да ме уведомят, че се е разбила.

— Познавате ли човек на име Честър Лий Конклън, известен още като Чери Конклън?

— Той е човекът, който е откраднал лодката ми.

— Значи не го познавате?

— Не съм казал такова нещо, мадам. Той е оксиженист. Преди работеше при мен.

— Преди?

— Не беше надежден човек. Уволних го преди няколко седмици.

— Тогава какво е правил в Джаксънвил преди по-малко от две седмици?

Въпросът явно го изненада. Нямаше откъде да знае за фиша, нямаше как да знае и че можеха да докажат, че Конклън е бил близо до корабостроителницата.

— Чухте ли въпроса, сър? — попита съдията.

— Ще трябва да попитате господин Конклън какво е правил в Джаксънвил — отвърна свидетелят.

— Хайде, господин Робинсън — продължи Виктория. — Със сигурност от бреговата охрана са ви казали, че тялото на господин Конклън е било открито сред останките на моторницата ви.

Съдебните заседатели наостриха уши, когато чуха новината. Вече никой не сумтеше и не си гледаше часовника.

— Съжалявам, беше само фигуративно. Не знам какво е правил там.

— Не е ли проверявал как върви строежът на баржата ви в Южната корабостроителница?

Робинсън премигна. Не се присви в кръста, сякаш са го ударили в корема, но очите му премигнаха два пъти.

Дотук Стив беше прав. Беше проучил сателитните снимки. Беше събрал всички парченца от Грифин и Фоулс и й беше подарил таза лъскава нова играчка. Но Виктория все пак трябваше да я увие в шарена хартия и да я върже с красива панделка.