Пол Ливайн - Текила и синьо алиби

Яд я беше, че си тръгна, сега и че се връща.

Имаше нещо познато в тези змийски сандали. Какво беше? Наистина бяха страхотни, на ярки жълти и червени райета на черен фон.

Жълти и черни райета! Коралова змия. Моята коралова змия.

— Нещо друго, госпожице Лорд? — попита съдия Федърс.

По дяволите, не се разсейвай!

— Само още един въпрос, Ваша чест.

— Добре. Освен ако не са старите тръби, май чувам, че стомасите на съдебните заседатели почнаха да къркорят.

Виктория вдигна харпуна.

— Господин Тейлър, това, че никой не ви е съдил, не означава, че никой не се е пронизвал при зареждането на „Марк 3000“, не е ли така?

— Протестирам! — каза Уадъл.

— Въз основа на какво? — попита съдията.

— Въпросът има три отрицания, ако не и четири.

— Отхвърля се. Мисля, че съдебните заседатели го разбраха.

— Няма как да знам дали някой се е наранявал някога — отвърна Тейлър.

Избягва думата „пронизвал“ и кървавата представа, която предизвиква.

— Значи не можете да изключите възможността при определени обстоятелства „Марк 3000“ да произведе изстрел при зареждане?

Наруши обещанието си, че въпросът ще е само един.

— Не мога да я изключа.

— Нямам повече въпроси, Ваша чест.

— Тогава да обядваме — обяви съдията.

— Трябва да ти разкажа за нас двамата с Грифин — каза Кралицата.

— По средата на процеса сме — отвърна Виктория. — Дай ми отсрочка.

Кралицата настоя и я убеди да излязат на разходка. След десет минути бяха на доковете и точно минаваха покрай една редица рибарски лодки, когато Айрини каза:

— Влюбена съм в Гриф.

— Поздравления.

— Но не бях, докато беше жив баща ти.

— Така ми каза. Онази нощ за пръв път си оправила Гриф. Какво друго е толкова важно, че не може да чака?

— Вчера ходих до Маями и се отбих в банката. До сейфа си. Взех предсмъртното писмо на баща ти.

Виктория спря рязко до камара изпочупени кошове за омари.

— Сега! След всичките тези години трябва да го направиш сега? Защо?

— Не мога да понасям да ме мразиш.

— Моля те, майко. Не мога да се разправям с това сега.

Един рибар, клекнал до лодката си, се обърна да ги погледне. Не се случваше често две добре облечени жени да се карат пред траулера му.

— Знам под какво напрежение си, Принцесо, и Господ ми е свидетел, че искам да спечелиш, но…

— Нищо не знаеш! Не искам да виждам писмото.

— Нямаш избор.

— Вече не съм на дванайсет, майко. Сама взимам решенията си.

Кралицата бръкна в тъмнооранжевата си кожена чанта. Виктория тръгна да си върви веднага щом видя какво излезе от нея. Старовремски хартиен плик с връвчици за връзване.

Кралицата забърза след нея на проклетите си змийски сандали.

— Обожавах баща ти. Никога не съм му изневерявала. С Гриф бяхме само приятели. Партньори за бридж. Харесвахме едни и същи неща. Синатра. Френски филми. Постмодерно изкуство.

— Майко, не ме интересува, разбра ли?

— Никога не съм спала с него.

— Добре, сега го хвърли.

— Баща ти ми изневери.

Виктория се извъртя. Под яркото слънце, в раирания костюм, лицето й пламна, помисли, че може да припадне.

— Лъжкиня!

— Знаех, че така ще кажеш. Затова донесох писмото на Нелсън.

Айрини се опита да й даде плика, но Виктория се дърпаше, все едно е целият в пламъци.

— Сигурно е подправено. Никога не бих ти го простила.

— Не нося фалшиви перли, не използвах хартиени чинии и не подправям предсмъртни писма. Време е да разбереш истината. Баща ти имаше връзка с Филис.

— Филис Грифин?

— Да, с Филис Грифин. Срещаха се тайно през последните няколко месеца.

— Знаех си, че лъжеш.

Жената на чичо Гриф, майката на Джуниър! Самата мисъл беше абсурдна.

— Когато разбрах, казах на баща ти, че искам развод. Молеше ме да му простя, но аз не можех. Удари го на психология. Каза, че не обичал Филис. Било заради напрежението в работата, съдебните разследвания, даже и омразата към Гриф, задето им докарал съдебни проблеми. Предложи да идем на брачна консултация само и само да спасим брака си. Казах му да върви по дяволите. Заплаших, че ще се разведа и ще те взема. Гордостта ми беше наранена и нямаше да му дам друг шанс.

Виктория усети лек бриз. Лодките изскърцаха, закотвени на дока, въздухът беше натежал от развалена риба.

— Дай ми го.

— Така че съм виновна, скъпа. Виновна съм, че бях груба и не исках да простя. Виновна, че бях толкова егоцентрична и не можах да видя колко болен беше баща ти. Самоуби се в нощта след разрива ни.