Арнет Лем - Продадена принцеса

Сирина порови в бурето и извади парче кариран плат.

— Ето. Това е парчето на сестрата на Съмърлед. Виждате ли? Името й е избродирано в центъра.

Изписано с едри ръкописни букви името „Лили“ се открояваше ясно на фона на едрото каре.

Меридийн зашеметено гледаше препълненото буре.

— Ривъс избира някоя от тези. Е — поправи се Сирина, — избираше някога. Каза, че сега вие ще изберете коя да заеме мястото ми.

— Искаш ли да избера Лили Маккуин?

Сирина взе малкото парче плат и го поднесе към светлината.

— Бродерията й е сносна, но тя е на петнайсет. Някое по-младо момиче би могло да остане повече време с вас.

Да остане. От тази дума към Меридийн повя мраз. Макар сърцето й да не се разтуптя, тя не можа да потисне обзелото я предчувствие.

— Кога ще изтеглите името? — попита Сирина.

Ривъс не бе споменавал конкретна дата. Необходимостта да вземе решение даде така нужния тласък на самостоятелната по природа Меридийн.

— В събота след вечерня. Кажи на хората.

Сирина притисна парчето плат с десена на Маккуин към гърдите си.

— Съмърлед иска да се венчаем на Свети Дух.

До началото на май имаше само една седмица.

— Толкова скоро?

— Това е цяла вечност. Рендолф казва, че е по-добре да изчакаме, докато Маккуинови ожънат техните ниви.

— А ти какво ще правиш?

Клепачите й трепнаха.

— Ще му предложа халба от собственото му пиво и ще му изложа доводите си. Той сам каза, че мъжете винаги губят от жените. А и Ривъс е получил ужилване от езика ви.

— Успех, тогава.

С решително изражение Сирина пусна парчето плат в буренцето и го върна на мястото му в ъгъла. Насочи се към вратата, но спря насред пътя.

— Има ли нещо друго? — попита Меридийн.

— Не. Ривъс ме помоли да погледна как сте.

Вероятно за да провери дали чете задълбочено Завета.

— Кажи му, че съм добре.

Сирина я погледна колебливо, после сведе очи към краката си.

— Наистина ли записахте името ми в книгата?

Меридийн все още не го бе сторила, защото беше прекалено погълната от историята на бедната Елинър.

— Ще го направя утре сутрин.

— О, благодаря ви — тя се поклони и изхвръкна от стаята.

Меридийн отвори книгата и обърна следващата страница.

„Аз съм принцеса Кейтрин и отскоро поех задълженията си. Годината е 1774 и нашият обичан крал, Уилям Лъва, е в ръцете на Хенри II, краля на Англия, който иска от него да го признае за върховен господар на Шотландия.“

Докато подновявала замъка на съпруга си, Кейтрин бе открила Завета, зазидан в една ниша до прозореца. Заедно с древната книга открила златен колан. За да ги запази за бъдещите поколения, тя преписала хрониките на плътен пергамент и лъснала колана — символ на принцесата.

В продължение на почти две десетилетия принцеса Кейтрин се справяла с чест със задълженията си и в 1198 година, същата година, в която предала Завета на дъщеря си, Шотландия възвърнала независимостта си.

Меридийн въздъхна. Животът на предшественичките и е бил изпълнен с войни, отвличания и събирани с мъка откупи.

— Изглеждаш нещастна.

Тя ахна изненадано. Ривъс стоеше на прага и я гледаше.

— От колко време ме наблюдаваш така?

Ривъс влезе в стаята и застана пред нея.

— Не от дълго.

Меридийн притисна книгата към себе си.

— Мислех, че ще бъдеш с някоя от жените си.

Той повдигна вежди, после додаде с неподправена решителност:

— Аз съм с моята жена.

Тя скочи разтревожена и остави Завета върху поставката му. Чувствата й към Ривъс бяха примесени с омразата, която таеше към едно семейство, което я бе измъкнало от детската стая, за да я хвърли в ръцете на вражеския крал, бе я отровило и след това я бе забравило.

Войни, отвличания и откупи.

— Тогава ти пожелавам лека нощ — тя се опита да мине покрай него.

Ривъс я хвана за ръката.

— Много се чудех дали ще успея да направя за теб местенце тук, където ние водим прост, селски живот. Сега…

— Почакай — тя се освободи от хватката му и вдигна ръка. — Бракът ни ще бъде анулиран. Благодаря ти за цветните пенита. Лека нощ.

За да избегне отговора му, тя побърза да излезе от стаята и се насочи към покоите си. Влезе, заключи вратата, отпи глътка вода и седна на крайчеца на леглото.

Тъкмо сърцето й бе спряло да препуска лудешки, когато ключалката изщрака. Ривъс отвори вратата и влезе с решителен вид. С три крачки премина разстоянието което ги делеше и се извиси над нея.

— Глупаво и погрешно е да прекъсваш мъж, за да го обвиниш в грешка, която той все още не е извършил.