Арнет Лем - Продадена принцеса

— Да не сте победили Ривъс в спор? — обърна се Съмърлед към нея.

От години Меридийн не бе седяла в стая с мъже, които да разговарят с нея. Баща й, Мори и старият крал Едуард бяха гледали на нея като на своя собственост. Тези хора тук я приемаха като равна на тях.

Почувства се задължена да отговори любезно.

— Не беше кой знае какъв подвиг, Съмърлед — рече тя. — Пивото му бе отнело цялото остроумие.

Рендолф тупна по масата и се провикна от мястото си в ъгъла:

— Дали ще е ейл или майчино мляко — жените винаги превъзхождат мъжете с думи.

— Наистина ли? — запита Съмърлед с озадачено от несигурност лице.

Ривъс погледна надолу към Меридийн.

— Винаги — каза той, но тя почувства, че той не го мисли наистина. Твърде често успяваше да я надхитри с думи.

— В такъв случай, господа, ще ме извините. Искам да се оттегля, докато съм все още победител — тя се изправи и протегна ръка към Ривъс. — Трябва да запиша имената на прислужниците си в Завета.

Той трябваше да й даде ключа или да се изправи пред публичен спор. Затруднено положение. Неговото второ любимо занимание в свободното му време, както сам бе казал.

— Съименницата ти е сложила началото на тази традиция с имената на нейните прислужници.

За нейно облекчение той й даде ключа. Меридийн отиде в стаята му и на светлината на чифт свещи започна да чете книгата, докато не стигна до мястото, където се говореше за цветните пенита.

„Аз съм Елинър, десетата принцеса на Инвърнес и стоя прикована с верига към стената в тъмницата на един враг на съпруга ми.“

Като мигаше, за да прочисти сълзите от очите си, Меридийн прочете истинското описание на онова, което се бе превърнало в приказка. Бедната Елинър. Била е бременна по времето, когато я отвлекли. Докато била затворена се заклела на Бог. Обещала, че ако я освободят и роди успешно бебето, ще се откаже от титлата си на принцеса. Вярна на думата си, Елинър изпълнила обещаното и за голямо недоумение на Меридийн изминали сто години, преди друга жена отново да вземе перото и да продължи легендата за принцесата.

— Милейди? — Сирина застана на прага.

Все още потънала в миналото и горяща от нетърпение да се върне обратно към него, Меридийн избърса една сълза от лицето си.

— Да?

— Сигурно четете за бедната Елинър — рече Сирина.

Меридийн затвори книгата.

— Всъщност, да.

Сякаш за да сдържи собствената си тъга, Сирина обгърна раменете си с ръце.

— Как е могла толкова да падне духом?

Защото е била отвлечена от дома й, както самата нея, помисли си Меридийн. Защото е била сама и изплашена.

— Не е имала много възможности.

— Жените живеят по-добре в наши дни.

Някои наистина живеят по-добре, призна мислено Меридийн. Сирина имаше предвид хората край себе си. Занимаваха я хиляди въпроси, но да научи отговорите им би означавало, че се рови в живота на тези хора. Рискуваше да се привърже към тях. Анулирането на брака би унищожило тези отношения. Не искаше да я преследват спомени за това място. Без това достатъчно я тормозеха демоните на миналото.

Тази вечер не можа да се възпротиви на желанието си.

— Как стана така, че реши да бъдеш прислужница?

Сирина се възползва от възможността и седна на стола срещу Меридийн.

— Баща ми ми позволи да включа името си. Много други момичета също искаха да бъдат избрани. Но аз имах късмет.

— На колко години беше?

— На единайсет.

Отговорът й предизвика много нови въпроси. Сирена беше на двайсет и една години. Преди цяло десетилетие Ривъс бе задвижил поредица от събития, които бяха променили бъдещето на Маккуинови и Кемърънови. По това време е бил само на шестнайсет години. Младежките му амбиции я объркваха, а последиците им я плашеха. За първи път Меридийн се почувства истински разколебана в собствената си увереност. Ами ако той откажеше да я пусне? Какво щеше да направи баща й?

Все още разтревожена, тя предпочете да потърси безопасност в компанията на Сирина, която с всеки изминат ден все повече й напомняше за Джоана Бенисън. Загубата на това ценно приятелство бе извикало у Меридийн празнота, която умоляваше да бъде запълнена.

— Колко момичета проявиха интерес към мястото, което ти заемаш?

— Нека видим — като стана права, Сирина излезе извън осветения от свещите кръг и се върна с малко варосано буренце. Постави го на пода пред Меридийн и свали капака му.

Вътре имаше парчета плат от всякаква материя и цвят: зелена коприна и тежка дамаска, мека вълна и дори квадратчета от мека като масло кожа. Някои нарочно бяха оставени с разръфани краища, други бяха внимателно, поръбени, а трети бяха дори украсени със сложни мотиви.