Арнет Лем - Продадена принцеса

— Изглеждаш прекрасно.

Елекът й подхождаше идеално на туниката му. Дрехите бяха изработени от един и същ плат, дори златните украси и коланите бяха съвсем еднакви.

— Елън ти е казала, че съм избрала тази рокля за вечеря.

— Да

Откровеността не извиняваше действията му.

— Значи си я изпратил със специална мисия.

— А ти си й казала да придружава Рендолф.

— За всяка от моите рокли ли имаш подходяща дреха?

— Не. Бих изглеждал глупаво в розова коприна.

Забележката му не й направи впечатление. Започваше да свиква с непочтителния му хумор.

— Тогава позволи ми да сменя роклята си с розовата.

— Разбира се.

Той се настани в креслото, сякаш смяташе да гледа представление.

— Ти си отвратителен.

— Не. Само съм гладен, а ти още не си отворила подаръка си.

Нима бе засегнала чувствата му? Да, ако разочарованието му бе така голямо, както го показваше. Само преди няколко часа й бе позволил да отправи петиция към църквата за анулиране на брака им. Сега смяташе да представи себе си и нея като мъж и жена. Или това, или да я гледа как се преоблича.

Тогава щеше да види подаръка си. Реши, ако е възможно, да го задържи. После щеше да го изпрати в трапезарията, а тя междувременно щеше да се преоблече.

Като очакваше да види шал, или комплект ножове, тя повдигна капака. Враждебността й изчезна, защото кутията беше пълна с дървени монети. Наричаха ги цветни пенита. За тях се разказваше в една приказка. Баба й бе имала една такава като украшение. Краищата й бяха заоблени от носене, а дървото бе потъмняло от годините.

В крайчеца на ума й изникна един мил спомен. Беше на пет години. Беше изморена и раздразнена след дългото пътуване до абатството Суитхарт, където с една безкрайна церемония я бяха сгодили за сина на граф Мори. Присъстваше Джон Болиъл, крал на Шотландия по онова време. Баба й по майчина линия, която живееше далеч, също бе дошла. След като бе дала на Меридийн древното пени, баба й й бе разказала историята за една вярна съпруга, която била заловена от врагове. Съпругът й дал като откуп всичкото злато на кралството си. Но в момента, в който злодеите докоснали монетите, те се превърнали в дърво.

Тогава историята бе допаднала на Меридийн. Сега я смути. Откъде Ривъс знаеше за тази приказка? Заветът? Да. Интуицията й подсказваше, че обичната съпруга е била една от Принцесите на Инвърнес — още един факт, за който майка й бе пропуснала да спомене.

— Прочел си за дървените пенита в Завета — рече тя.

— Да. Прислужниците ти се скараха за това какво ще направиш, когато отвориш сандъчето. Сирина каза, че ще се разплачеш. — Той се взря в сухите й очи. — Добре. Безпокоях се, че пенитата могат да те разстроят. Поне така реагираш на повечето шотландски неща.

— Има защо.

— Не искам да обсъждам това.

— Но се мъчиш да го промениш.

— Докъде бях стигнал? Лизабет, обаче, предрече, че ще ги преброиш два пъти. Защо ли предположи това?

Меридийн се мъчеше да научи момичето да смята.

— Защото тя не може правилно да събере три и четири и отказва да се научи.

Ривъс кръстоса ръце пред гърдите си, като разкри бойните гривни върху китките си. На фона на елегантните му дрехи тези мъжествени символи изглеждаха безобидни дрънкулки.

Ривъс беше всичко друго, но не и безопасен.

— Ще познаеш ли какво каза Елън? — попита той.

Беше се съгласила да се радва на престоя си в Шотландия. Той също й бе обещал нещо, но не бе задължен да го спазва. Както и да е. Честността му си бе негов проблем. А щастието — нейно.

— Да не би Елън да започна да танцува из стаята?

— Не. Беше много по-драматично. Казано с най-пламенните, романтични думи, тя предрече, че ти ще припаднеш в несвяст в нозете ми, след което аз ще те свестя, като разтрия китките ти и едно място ето тук — го докосна шията си под ухото си — с лавандулова вода. След това ще взема арфата и ще прогоня с песен меланхолията, която се е загнездила дълбоко в теб.

Каза го така, че да звучи едновременно и абсурдно, и възможно. Но под противоречието все пак ясно личеше благосклонността му към версията на момичето. Меридийн отвърна по единствения възможен начин.

— В неин стил е да разказва такива истории.

— Освен това тя предсказа, че едно докосване на ръката ти е достатъчно, за да могат дървените монети отново да станат златни.

Той знаеше в подробности историята. Или бе разкрасил легендата? Трябваше да го попита, за да научи истината, но по този начин щеше да признае, че не са позволявали да чете Завета. Другата възможност бе изчакваш подходящите моменти и да чете книгата малко по малко докато събере цялата истина.