Арнет Лем - Продадена принцеса

— Зидарят напусна. Снощи пристигна един колар от Абърдийн. Казват, че смятал да се установи тук.

— Има ли жена и деца?

— Не, но има добри инструменти и ковача смята, че чужденецът си разбира от работата.

За Ривъс семействата бяха добре дошли в Елджиншър. Необвързаните търговци и търсачите на приключения носеха само неприятности.

— Провери дали не прекарва повечето си време в пивницата.

— Ще накарам момчето на Грант да го държи под око.

Като загреба пълна шепа от любимия си сапун с аромат на бор, Ривъс се зае да сапунисва главата и тялото си.

— Как върви търговията?

Броуди върна цветните пенита в сандъчето и го затвори.

— Представителят на Гордън дойде да купува сол. Маклийн твърди, че овцете скоро ще започнат да се оагнят. Отец Томас се върна днес следобед. Лейди Меридийн го посети. Боя се, че срещата им е протекла зле за нашия свещеник. На два пъти се обърка но време на вечернята и се развика на клисаря, докато той раздаваше милостиня.

Ривъс можеше да си представи как верният и хладнокръвен отец Томас порицава Меридийн за желанието й. Още по-добре можеше да си представи яростта й. Щеше да каже на Томас, че въпроса е решен. Чакаха го по-приятни задължения.

— Старата ловна хижа е твоя.

— Благодаря ти. Винаги съм искал подобно местенце.

— Заслужаваш го, приятелю. Аз си строя нова при Змийския завой на реката.

— Мястото е хубаво. Чудех се защо се върна с толкова малко улов. Мислех си, че е било заради компанията на лорд Рендолф.

Идеята за строежа на новата хижа му бе хрумнала, докато препускаха през гората. След цял ден езда Ривъс не бе успял да се изтощи, така че се зае да сече дървета от яд. Размахва брадвата с надеждата, че ще заличи мислите за Меридийн, целувката им; страстното желание на тялото му за интимност. Веднъж започнат, строежът на хижата му даде нужното му развлечение. Работата бе прекъсната от пристигането на Рендолф Маккуин.

— Ще я нарека „Търпението на Макдъф“.

— Защо?

Ривъс изплакна сапуна от косата си, след това започна да търка тялото си.

— Защото там свърши търпението ми.

— Търпението ти към очарованието на една чернокоса дама?

Обещанието й да погледне благосклонно на новия си живот поддържаше доброто настроение на Ривъс.

— Да.

— Моли се тя никога да не стъпва там.

— Ако отиде там, тя ще загуби девствеността си, защото, кълна се, Броуди, силите ми да се съпротивлявам са на изчерпване.

— Но ще бъдеш богато възнаграден. Помисли си за синовете, които тя ще ти роди.

— И момичетата.

— Каза ли на Гиби за пристигането на принцесата?

Мисълта за десетгодишната му дъщеря накара Ревът да се усмихне.

— Да. Когато й споменах, че дърводелецът прави дървените пенита, тя ме помоли да получи най-първото.

Броуди се вгледа във вече яркопламтящия огън и се усмихна с любов.

— Кога ще кажеш на лейди Меридийн за Гиби?

Ривъс се пресегна за кърпа и излезе от ваната.

— Скоро. Принцесата ще избере името на нова прислужница. Ще поканя Гиби на церемонията.

— Моли се да не сложи името си в купата.

— Не се бой. Гиби обича силно баба си и дядо си. Няма лесно да изостави грижовното отношение, на което се радва при тях. — Той седна край огъня и навлече гащите си. — Така. Имам перверзното желание да видя лицето на Рендолф, когато зърне жена ми.

— Ако той има желанието да я поздрави както подобава, първо ще трябва да се отърве от младата Елън.

— Девойчето ще открие още утре, че някое друго момче е взело ума й.

— А дали утрото ще завари лейди Меридийн с изгубен по тебе ум?

Обзет от добродушно спокойствие, Ривъс се протегна.

— Подозирам, че тази вечер край масата ще има усмивки.

Самохвалното му твърдение се потвърди. Почти. Но усмивките бяха не такива, каквито се бе надявал да получи.

От мига, в който Меридийн отвори вратата, тя знаеше, че неприятностите бяха налице. Избръснат и лъснат, пременен с черни панталони и къса черна туника, обрамчена със златен ширит, Ривъс Макдъф изглеждаше като човек, тръгнал право към съдбата си. Липсваше му само корона.

В ръцете му имаше малко сандъче.

— За тебе е. Нещо, което никога не си мислила, че ще видиш.

Да не би да й даваше бижутата на майка си? Баща му беше месар, а майка му ги бе напуснала заради един рибар. Меридийн се успокои, защото можеше лесно да откаже всеки подарък, освен семейните му бижута. Тя взе кутията.

— Влез.

По навик той се отправи към стана.