Арнет Лем - Продадена принцеса

Окрилен от решителността си, той заповяда да му приготвят гореща баня. След това изкачи на бегом стъпалата към горния етаж. Завари шерифа Броуди да го чака пред заключената врата на стаята му.

— Докато те нямаше момичето се опита да я отвори поне дузина пъти — рече Броуди.

Ривъс не сдържа усмивката си.

— Така ли?

Броуди не скри загрижеността си.

— О, Ривъс! Какви грехове си извършил, та сега да ги изкупваш с тази жена?

— Не са мои грехове. Сигурно грешникът е бил Хейкън, съпруг на съименницата й.

— И на него Бог му е дал жена с характер.

Ривъс извади ключа от кесията си и отключи вратата, като отстъпи встрани, за да пропусне Броуди.

— Но е успял да предаде ината си на жена ми. — Той присви устни в одобрителна гримаса.

— Така е — съгласи се шерифа, като коленичи пред огнището и се зае да разпалва огъня. — Когато разбра, че не може да отвори вратата, тя я ритна с такава сила, че все още куца.

Ривъс бе забелязал тази нередност. Освен това разбра, защо тя не бе поискала да сподели с него, как се бе наранила. Инатът й. Особено, когато бе изправена пред дилема. Познаваше добре това състояние.

— Дочух мълва, че със Съдърлендови се е случило нещо лошо.

Ривъс посърна, защото животът му се движеше от едно затруднение към друго. Той събра смелостта си, защото беше уверен, че в края го очаква голяма награда.

— Дано Кътбърт не стои зад изчезването им.

— Нека оставим Съдърлендови да водят тази битка. Тук си изправен пред по-голяма цел…

— Моята цел е мира в Хайлендс. Ако съюзените кланове не могат да защитят братята си от клана Съдърленд, значи сме се провалили в намерението си да се обединим.

— Но всеки знае, че Кътбърт е на нож с тебе.

— Тогава да се надяваме, че Съдърленд е взел погрешен кораб.

— Какво се е случило с него?

— След като тръгнаха от Елджин са спрели в Кроматри. Джон и Ана слезли на брега.

— Ана не се е върнала.

— Да. Историята дойде от един моряк в Неърн, който се кълнеше, че са забелязали Макгиливри в Кроматри.

— Крал Робърт ще му даде да разбере.

— Да и ако Брус иска да управлява честно цяла Шотландия, ще трябва да се научи да си цапа ръцете в Хайлендските истории.

— Той очаква от теб да се справиш с Кътбърт.

Ривъс дръпна кесията от колана си и я хвърли върху масата.

— Тогава нашият крал трябва отново да си помисли. Веднъж вече тръгна срещу мен заедно с Кътбърт. — Ривъс вдигна ръка, за да покаже, че иска да сложи край на този раздор. — Достатъчно за Кътбърт. Самото му име е достатъчно да получа киселини. А в същото време само като си помисля за дъщеря му и сърцето ми се стопля.

Броуди избухна в силен смях.

Ривъс, който отново се бе развеселил, му показа писмата на Меридийн.

— Жена ми е написала писмо до папата с молба да разтрогне брака ни.

— И други са се опитвали, но са се проваляли.

— Така е. Младият Лесли все още ли копнее да посети роднините си във Франция?

— Да. Братовчедка му скоро ще се сгодява за едно от момчетата на краля на Бургундия.

Ривъс потисна чувството на вина, което го прободе и каза:

— Тогава ще отиде да я види и ще остане там, докато братовчедка му не роди първото си дете. Тогава ще продължи, за да даде на папата писмото на Меридийн.

— Братовчедката на Лесли е само на пет години.

— Значи Лесли ще стои там дълго, а пътуването му ще бъде изключително мудно.

— Не бих искал да съм на твое място, когато тя научи истината — подсвирна Броуди.

— Когато тя получи отказа на молбата си, моето място ще е в леглото й.

Едно почукване на вратата ознаменува появата на Сим, последван от върволица слуги, понесли кофи с изпускаща пара вода. Като подаде на Ривъс малко сандъче, стюардът рече:

— Цветните пенита на принцесата.

Според Завета цветните пенита, както ги нарекли в началото, били златни монети, но се превърнали в дървени. Оттогава ги използвали като символ на обич и ги давали за награда на децата. През гладните години дори ги използвали като разменна единица.

Ривъс вдигна капака на кутията. По-малки от сребърните монети, сечени от Едуард I, тези дървени пенита щяха да отбележат завръщането на принцесата на Инвърнес.

Дали Меридийн щеше да ги приеме и да ги раздава на добра воля? Дано, надяваше се той.

Когато слугите излязоха, Ривъс смъкна дрехите си и влезе във ваната. Броуди се излегне в креслото и се зае с изучаване на дървените монети.

Водата излекува Ривъс от мъките му.

— Какво ново-вехто, докато ме нямаше? — попита той.