Арнет Лем - Продадена принцеса

— Освен това написах писмо до папата.

— Това няма да ти донесе нищо. На два пъти Мори се обръща към църквата за възстановяване на годежа ти с него. И двата пъти му бе отказано. Нашият брак остава в сила.

По изрично желание на баща й Меридийн още с раждането си бе обещана на граф Мори. Годежът им бе официално обявен на петия й рожден ден.

— Папата не е изслушал моята молба.

— Много добре. Ако направиш нещо за мен, ще изпратя писмото ти до папата.

Сега, след като той бе отстъпил, тя реши да държи твърдо позициите си.

— Няма да се съглася на нищо, което засяга клана Чаплинг или меча.

— Както кажеш. Но ще се опиташ ли да се насладиш на престоя си, поне докато си тук?

Замисълът му бе прозрачен като дъждовна вода. Намислил бе да я съблазни да остане тук. „Ще бъде истинска наслада да те видя как се отдаваш на чара на Хайлендс.“ Ривъс бе казал това, малко след като я бе отвлякъл.

— Имам ли думата ти?

Беше се усъвършенствала в изкуството да се преструва на щастлива още от ранна възраст, а пък идеята да стане приятелка с прислужниците й харесваше истински. Надяваше се да говорят хубави неща за наставничката си, след като тя се върнеше в Англия.

— Кълна се.

— Значи сделката е сключена. Ако я нарушиш, ще те накажа.

— Вече обеща да ме набиеш и да ме хвърлиш в тъмницата си. Направо съм изплашена от твоя гняв.

— И ужасена от всичко останало — промърмори той.

Явно я мислеше за страхливка. Първият й порив бе да му докаже, че греши, но той беше прекалено близо до нея и това й доставяше удоволствие. Бе загубила малките си предимства в боя, особено когато раменете му й пречеха да вижда, а топлината му проникваше през дрехите й.

— Освен ако не събереш смелост — продължи той — да подпечаташ сделката ни с целувка.

Дали целувката щеше да бъде така разтърсваща както преди? Не, със сигурност.

— Става ти навик.

— Всички от клана Макгилвири отбягват сделките.

Семейството й бе чуждо за нея. Знаеше повече за Елън и Сирина, отколкото си спомняше за роднините си.

— Аз не съм като тях.

— Винаги съм твърдял, че е така.

Обзе я спокойствие и Меридийн изпита странното желание да му поблагодари. Бе дала дума да остави настрана задръжките си.

— Твърде късно е — промърмори той и впи устни в нейните.

Гърбът й инстинктивно се изви и ръката му без усилие се вмъкна около кръста й, за да я подкрепи. Интимността ги обгърна с лекотата, с която иглата пробива плата. Обзе я усещането, че му принадлежи, а мислите й полетяха назад към времето, когато едно момче и едно момиче стояха пред вражеския крал.

Образът я разтревожи. Тя се откъсна от устните му.

— Сигурна съм, че сега искаш да се върнеш при пияните си приятели.

Той я изгледа така продължително, че Меридийн бе сигурна, че ще откаже да си тръгне. Без да откъсва очи от нея, той се отблъсна от стената.

— Дай ми писмата си.

Преди да е променил решението си, тя грабна писмата и му ги подаде.

— Заклеваш ли се, че ще ги доставиш?

— Кълна се в честта си като старейшина на клана Макгиливри.

Той се насочи към вратата. Меридийн си спомни, че той също бе искал Да говори с нея.

— Какво искаше да ми кажеш?

Без да се обръща Ривъс подхвърли през рамо:

— Ана и Джон Съдърленд са изчезнали.

После излезе и затвори вратата. Целувката им бе прочистила като скок в студена вода ефекта от пивото на Маккуин. Той отиде в стаята си напълно трезвен и с тяло, напрегнато като пружина от желание. Главата му се въртеше от нейното признание и собствената му лъжа. Наистина щеше да изпрати куриер до папата, и щеше да даде на младия Лесли указание да се отбие по пътя във всичките фамилни имения във Франция. По времето, когато емисарът щеше да е отнесъл писмото, тя щеше да бъде прекалено заета да кърми третото или четвъртото им дете за да мисли за разтрогване на брака им.

Ривъс не можеше да избие от главата си усещането за устните й и начина, по който тя се бе отпуснала в ръцете му. Макар и скоро зародена, чувствеността й с всеки път ставаше по-силна. За стотен път той си спомни как бе коленичил до нея в църквата и как бе почувствал, че тя го гледа в отговор на неизказаната му молитва. Целувката го бе зашеметила, тъй като в този кратък интимен момент тя бе свалила бариерата на пътя към сърцето си и му бе дала възможността да зърне чаровницата, която се криеше там.

Тя искаше да го обикне. Можеше да почувства нуждата от ласка, но жестокостите на миналото бяха оставили все още пресен спомен в паметта й. Планът, с който смяташе да я спечели, беше съвсем прост. Сега тя му бе дала обещание да остави настрана непоносимостта си. Това беше някакво начало и ако целувката беше знак, значи се движеше в правилна посока. Поне щеше да успее да обедини хайлендските кланове. Най-голямата скъпоценност в съкровищницата на Макгиливри му принадлежеше. А тя се целуваше като жена, която е решена да разкрие загадката на любовта.