Арнет Лем - Продадена принцеса

— В такъв случай, Елън, по-добре скрий интереса си към този мъж. Ти нямаш меч, а само кама.

Младежкото обожание се превърна в истинска тревога. Но след миг, също така бързо, момичето се успокои.

— Ривъс ще ме пази от лоши ръце.

Ако загрижеността му към Сирина беше изобщо знак за загриженост, Ривъс сигурно наистина щеше да вземе меч, за да защити прислужниците на Елджиншър. Освен това щеше да победи, ако твърденията на отчето на неговите умения бяха истина.

Но какво щеше да направи, когато Меридийн му кажеше за искането си за анулиране на брака им? Не знаеше, но да отлага неизбежното изглеждаше проява на страх. Каузата й беше справедлива, а доводите — верни.

Меридийн затвори мастилницата, решена да приключи с тази история.

— Елън, моля те, потърси Ривъс и му кажи, че желая да го видя насаме веднага, щом му е възможно. А ако се опита да доведе със себе си Рендолф Маккуин, очаквам от теб да завържеш разговор с този човек… без да се плашиш.

— Да, милейди — тя се насочи към вратата, като си мърмореше: „Добър вечер, лорд Рендолф. Харесва ли ви тук? Желаете ли да ви разведа наоколо?“

В момента, в който Елън излезе в коридора, моминското й поведение изчезна. Гърбът й се изпъна като стрела, а стъпките й станаха равни като на принцеса.

Куражът на самата Меридийн обаче беше на изчерпване. Не я сдържаше на едно място. Трябваше да разкаже на Ривъс за посещението си при свещеника, иначе отец Томас бе обещал да го стори вместо нея. Юда!

Пребледня при мисълта за тези мъже, които я обсъждаха зад гърба й. Мъжете упражняваха прекалено силен контрол над жените и да се иска от нея да пожертва живота си за Шотландия беше нечестно.

Резкият отказ на отец Томас на молбата й я бе подтикнал да му се противопостави.

— Къде остана задължението на църквата да пази тайната на изповедта? — запита го тя.

— Вие не ме помолихте да изслушам изповедта ви. Настояхте, без да имате основателна причина, да се обърна към папата с петиция да разтрогне брака ви.

— Без основателна причина ли? — възрази тя. — Бях само на осем години и страдах от въздействието на отровата, дадена ми от баща ми. Свещеникът дори предложи годеж вместо сватба. Крал Едуард го принуди да ни венчае.

— Други неща са били по-важни.

— Има ли нещо по-важно от живота на едно беззащитно дете?

— Да, щом се отнася до принцесата на Инвърнес.

Прониза я презрение.

— Никога, никога няма да сложа короната от офика. Хората ви нямат право да искат това от мен.

— Толкова по-добре, в такъв случай ще се отдадете на грижите на Ривъс Макдъф. Той ще ви защитава и ще ви обича.

Лоялността му към Ривъс не трябваше да я изненадва. Свещениците се подчиняваха на волята на кралете на хората, домогващи се до властта.

— Това е вашата съдба, лейди Меридийн — продължи отец Томас.

Една наистина прискръбна съдба, помисли си тя.

— А ако баща ми отново се опита да се отърве от нежеланата си дъщеря? Кой ще ме защити тогава?

— Ривъс. Трябва да знаете, че ако изобщо има по-добър с меча в целия християнски свят, то това е сигурно императорът на Свещената римска империя. Синовете на Маккуин, Лесли, Макферсън — всички те са обучени от него войници, които ще го последват, за да вземат ваша страна. — Той говореше уверено, но студеното изражение в очите му й подсказа, че не му се вярва баща й да стане толкова дързък.

Кланова гордост. Познаваше я така добре.

Прекалено разгневена, за да отговори, тя стисна облегалката на пейката, докато ръцете й не се схванаха. Когато успя да се съвземе, излезе на пътеката между пейките.

— Вие срамите одеждите, които носите. Как можете да поставяте проблемите на клана над душите на онези, на които сте задължен да служите.

Без да помръдне, той спокойно й отвърна:

— Те често са едно и също. Ако не бяхте отсъствали толкова дълго, щяхте да разберете това. Тук ви чака много работа, а хората ще възнаградят саможертвата ви с искреното си приятелство.

Споменът за тази среща отново разпали гнева на Меридийн. Щеше да каже на Ривъс, но не поради причината, заради която отец Томас бе настоял. Не се чувстваше гузна да желае съдба, различна от шотландските интереси.

Погледна към часовата свещ. Върху нея на равни интервали бяха вдълбани пръстени, така че всеки от тях да отбележи един час време. Минаваше шест. Докато чакаше Ривъс, се успокояваше с мисълта, че отец Томас е все още зает с вечерната служба.

Какво ли щеше да каже Ривъс?

Когато на вратата се почука, Меридийн прибра писмата в сандъка при скъпоценната кесия на Сим. След това отиде да отвори.