Арнет Лем - Продадена принцеса

Не бе виждала Ривъс от сряда вечер. Според шерифа Броуди съпругът й бе отишъл на лов.

Надяваше се той да падне от коня в копривен гъстак. Негодникът бе заключил вратата на стаята си и нито един от ключовете в замъка не можеха да отключат тази ключалка.

„Не мога да ти позволя да вземеш книгата.“

Превъзходно. Прочитането на Завета на принцесата щеше да почака. Разгадаването на ума на Ривъс Макдъф бе предизвикателство, достойно за най-големите умове. В един миг се бе държал като грижлив кавалер, като бе спасил Сирина от Съмърлед, в следващия си бе тръгнал без нито дума.

Отсъствието му я тревожеше извънредно. Гневът й бе предизвикан не от своенравния й съпруг, а от страхливия свещеник. Дори сега, като си спомни за срещата си с отец Томас, дланите й се събраха в юмруци, а очите й се присвиха.

Извънредно слаб и висок, с кафява коса, със съвършено изрязана тонзура и толкова добре подравнена брада отец Томас се бе извисил над нейните желания. Ривъс бе постъпил мъдро, като бе избрал този човек за техен свещеник.

След като бе отхвърлил искането й за петиция до папата за развод, добрият отец Томас й бе наредил да признае на Ривъс Макдъф опита си да се освободи от съпружеската си обязаност.

Тя просто му отказа да се подчини.

— Нито един истински свещеник не би поискал подобно нещо от една жена.

— Кажете му, лейди Меридийн, иначе аз ще го сторя.

— В качеството си на пратеник на Бога? Мисля, че не. Вашите решения се основават на нуждите на Шотландия.

Погледът му се плъзна към статуята на Мадоната.

— Бог е избрал шотландците също да му служат. Той е искал ние да уважаваме сънародниците си, иначе щеше да ни прати само римляни, които да се грижат за християнското му паство.

Меридийн се бе изсмяла на опита му да използва религиозно оправдание за наистина дяволската си постъпка.

— Милейди! — Елън се вмъкна в стаята и се завъртя.

Меридийн с удоволствие изостави спомена за благочестивия отец Томас.

— Те се върнаха, лейди Меридийн! — изчурулика Клън. — Не можете да познаете кой стои в този миг в нашите конюшни.

Макар да знаеше отговора, Меридийн не се сдържа да не подразни превъзбуденото момиче.

— Да не би случайно съпругът ми да се е върнал?

— О, да — Елън плесна с ръце и отправи замечтан поглед към тавана. — Но е дошъл още някой — един истински очарователен мъж.

Подбуждана от напълващата женственост, Елън разкриваше поне по една нова своя емоция всеки ден. Меридийн с удоволствие прекарваше времето си в компанията й.

— Да не би папата да ни е ощастливил с присъствието си?

Досущ птиче, което бърза да изгради първото си гнездо, Елън се стрелна през стаята, а вълнистата й руса коса се разбушува зад гърба й.

— О, милейди, вие безспорно сте най-хитрата жена, а аз просто нямам думи да опиша неговото идване. Само ако ме погледне сигурно ще повехна като болнава английска роза.

Според Сирина интереса на Елън към противния пол водеше началото си от последния Пролетен празник.

— Вчера ми се кълнеше, че Лесли е всичко, което една жена би могла да желае като обичан съпруг.

— Обичта ми вече не е насочена към лорд Лесли. — каза Елън сякаш ставаше въпрос за собственото й спасение и добави: — Той не свири на арфа и не пее балади… нито пък е капитан на собствения си кораб.

Меридийн наведе глава, за да скрие усмивката си.

— Кой е този новопристигнал образец на рицарството?

Като въздъхна, сякаш щеше да припада, Елън обгърна раменете си с ръце.

— Рендолф Маккуин.

Ривъс бе споменавал за него.

— Братът на Съмърлед?

— Да, а освен това старейшина на всички Маккуин. Когато по-големият му брат, Дръмънд, паднал в плен при стария крал Едуард, Рендолф превъзмогнал неописуеми опасности, за да поеме водачеството на клана си. — Тъй като бе изпразнила до дъно въздуха в дробовете си, тя си пое дълбоко дъх и продължи нататък. — Жената, която той избере, ще познае много щастие и женско блаженство. Сирина казва, че Маккуинови почитат техните жени, както кралете — кралиците.

Меридийн се надяваше, че наистина е така, заради доброто на най-старата си и добра приятелка.

— Иска ти се да сложиш неговата корона?

— О, милейди! Той е най-благородният менестрел, когото съм виждала и е неописуемо красив, и е по-добър с меча дори от римския император — каза тя и пое дъх. — Казват, че графинята на Бючън била толкова полудяла по него, че взела един къс меч и прогонила любовницата му на улицата чисто гола. — Лицето й по-червеня при тези думи.