Арнет Лем - Продадена принцеса

— Значи Ана не е била единствения ти шпионин, тя само е била най-вероломния.

— Знаеш ли, че много момичета дойдоха в Елджиншър, само за да се опитат да бъдат удостоени с честта да станат прислужници на принцесата? Знам, че това не е записано в книгата, но ти не беше тук, за да избираш, така че ние го направихме вместо теб.

Можеше да импровизира колкото си иска. Не желаеше да участва в представленията му.

— Какво хитроумно решение — каза тя, без да има нищо подобно предвид.

— Името на Сирина бе избрано случайно. Ана Съдърленд беше сред несполучилите.

— Усещам, че ти се иска да изпитам съчувствие към нея.

Той спря на ъгъла на казармата и огледа стената на замъка.

— В крайна сметка Сирина ще напусне скоро службата си. Тъй като току-що пристигна и все още не познаваш хората, ще трябва да изтеглиш името на някое момиче. Това ще оправи ли настроението ти?

Според Сирина първите прислужници в Елджиншър били избрани преди дванайсет години и оттогава някои от момичетата се оженили и били сменени. Това обърка Меридийн, защото Ривъс бе следвал традициите на принцесата, дори без надеждата да я открие. Проклета да е традицията!

— Имам по-добро решение — каза тя. — Следващият път, когато теглим имената, можеш да си избереш съпруга.

Явно успокоен, че стените на замъка са все така непристъпни за крадците, Ривъс продължи да върви напред.

— Сирина скоро ще се омъжва. Тя и Съмърлед искат да се женят. Баща й и брат й се споразумяха и датата на годежа е насрочена.

Тази новина погъделичка любопитството на Меридийн, тъй като Сирина не бе споменала нищо по този въпрос.

— Значи братът на Дръмънд Маккуин ще се ожени за дъщерята на един тъкач? Изненадана съм, че си е избрал момиче от просто потекло.

Устните му се изкривиха иронично при думите „просто потекло“. Вероятно си бе помислил, че намеква за него. Ура за нея.

— Сирина Кемърън не е от просто потекло. Баща й е граф на Клайд. Семейството му тъче най-фините платове в Пъруикшър. Тя е неговата наследница.

Слугите на Меридийн бяха по-богати от самата нея. „Аз съм Меридийн, първата принцеса на Инвърнес“ Нейното собствено наследство беше не пари, а дух и интелигентност, способност за водачество и чест.

— Какво те безпокои?

По дяволите с водачеството на шотландците и войните на честта между клановете.

— Да не би Сирина да е била нелюбезна или груба? — добави той.

Ако Сирина Кемърън бе станала прислужница доброволно, тогава значи клана Кемърън също почиташе легендата за принцесата. Но те живееха в средата на Шотландия и по традиция оставяха хайлендците да водят на спокойствие дребните си войни. Нима Ривъс наистина бе прострял мечтата си за мир до едно графство, толкова далеч на юг?

— Зле ли се държа? — попита повторно Ривъс. — Кажи ми и ще я вразумя, а освен това ще пиша на майка й.

— Не, Сирина е готова да изпълни всяка моя дума. Баща й заклел ли ти се е във вярност?

— Само в името на обединението на Шотландия срещу Англия или всяка друга нация, която би заплашила суверенитета ни. Това е друг тип съюз. Старейшините вече редовно разменят писма. Надявам се скоро да създадем система за разнасяне на съобщения между всички хора от всички градове.

— Но съюзът ти се опира на взаимната защита.

С многообещаващ глас той отвърна:

— Ще се обединим срещу всеки общ враг.

Той наистина властваше над Хайлендс и дори нещо повече. Обсега на мощта му се разкриваше пред нея след всеки техен разговор.

Стигнаха до параклиса и Меридийн повтори мислено желанието си свещеника скоро да се върне. Когато влезе вътре, придружена от Ривъс, я чакаше разочарование, защото църквата беше пуста.

— Помниш ли това място? — прошепна той.

От двете страни на пътеката бяха разположени еднакви дървени пейки. Олтарът и древната му украса блестяха в светлината на факлите. Пред същия този олтар тя и Ривъс бяха разменили думите на брачната клетва. Свещеникът се бе поколебал да ги венчае толкова млади, особено имайки предвид, че Меридийн бе толкова болна, че не можеше да стои права. Но волята на крал Едуард бе надделяла. С ръка около кръста й Ривъс й бе помогнал да коленичи, беше я изправил на крака и през цялата церемония й бе отправял окуражителни усмивки.

Дали свещеникът отново щеше да застане на нейна страна? Обхваната от несигурност, тя измъкна броеницата си от кесията.

— Почакай — рече Ривъс. От една ниша в стената, близо до кутията за подаяния за бедните, той измъкна малка кесийка. — Вземи.