Арнет Лем - Продадена принцеса

Без да обръща внимание на липсата на отговор, Ривъс продължи:

— Мразех точно на Нова година да мета пред прага.

Той говореше за едно поверие, древен шотландски обичай да се помита къщния праг при настъпването на Новата година. Така неудачите и лошото настроение се измитаха от къщата. Но обикновено с метлата си служеха жените.

— Къде беше майка ти?

— Тя ни изостави заради един рибар от Тейн.

Беше й го казал преди години, но, подобно на много други неща от техния единствен съвместен ден, тя бе забравила. Почувства се задължена да каже:

— На колко години беше тогава?

— Две или три. Не го помня, но си спомням ясно как другите момчета ме дразнеха, че мета на Нова година.

Като млад Ривъс е бил по-различен и, макар да й бе неприятно да го признае, тя бе харесвала босоногия син на месаря. Но той се бе променил. Сега беше воин, решен да я използва, за да обедини братята си.

— Сега можеш да потърсиш разплата. Вече си старейшина на клана Макдъф — тя нарочно пропусна титлата, която той силно желаеше. Крал на Хайлендс. Без нейна помощ той никога нямаше да седне на трона.

— Да търся отмъщение заради момчешки лудории? Не. Имам по-важни неща да правя.

— Като отвличания, например.

— Думите ти ме нараняват, Меридийн.

Звучеше толкова искрено. Тя вдигна глава и се вгледа в лицето му. Окъпани в лунната светлина мъжествените му черти изглеждаха неописуемо хубави. Двайсет жени го желаеха. Дали и тях водеше на църква? Дали сега някоя стоеше край мрачния си прозорец, за да го наблюдава как води жена си на молитва? Чезнеха ли те по него?

— Никога не съм желал да те взема насила, Меридийн. Но Ана ми каза, че си настроена срещу мен.

Всъщност тя не бе изоставила истински момчето, което Ривъс беше някога. Напротив, милото му състрадание й беше помогнало в най-тежкия ден от живота й Но това беше тогава.

За да промени темата, тя попита:

— Какво правиш, когато не си зает с някое отвличане?

Въпросът й накара очите му да просветнат весело, но Меридийн побърза да го сложи на мястото му.

— Не търси сантиментални причини, Ривъс. Просто исках да завържа разговор.

— Нищо не съм търсил, Меридийн — той наподоби сериозния й тон. — Търгувам с вълна, дървен материал и кожи във Фландрия в замяна на храни, желязо и сол.

Тя посочи към шумните казарми.

— Освен това командваш армия.

— Когато се налага. В момента възпитавам неколцина синове на хайлендски старейшини. Като ги подпомагам, аз сключвам съюз с тях и избягвам войните — кротко отговори той, без да обръща внимание на подигравката й.

Трябваше да признае, че с умение на дипломат бе се справил с момчето на Маккуин.

— Баща ми умря, преди да успея да обединя клановете.

Преди тринайсет години, през кратките часове, които бяха прекарали заедно, той бе споменавал често и с любов за баща си. Не трябваше да чувства съжаление към него. Донякъде можеше да се каже, че тя бе изгубила родителите си, цялото си семейство и приятели, но все пак бе оцеляла.

— Какво ще кажеш за клана Макгиливри? Не си успял да ги вкараш в кошарата си.

Той размаха пръст към нея и се засмя.

— Внимавай, Меридийн. Човек може да си помисли, че таиш някакви интереси към шотландската политика.

Тя настръхна и се зави но плътно с наметката си.

— Ненавиждам шотландската политика.

— Както и аз — многозначително рече той.

— Ха!

— Наистина. Бих предпочел да видя оръжията покрити с ръжда.

— Значи ти си един мирен шотландец? Противно на цялата нация?

Той сложи ръката си върху раменете й. Меридийн се опита да се отскубне, но той я притегли до себе си и прошепна:

— Казва го някой, който е добре запознат с противопоставянето.

— Ти си виновен, Ривъс.

Той я притисна леко и я пусна.

— Знам. Само не учи Сирина на лошия си нрав. Съмърлед я харесва такава, каквато е.

Това извика в ума й един въпрос и за първи път Меридийн можа да цитира Завета.

— Според книгата, Сирина е прекалено стара, за да ми бъде прислужница.

— Така е — рече той. — Но не мога да следвам всяка догма. Иначе щях да съм дошъл за теб още преди години.

— Как? — предизвика го тя. — Ако не беше дългият език на Дръмънд Маккуин ти никога нямаше да ме откриеш.

— Платих на хора да те търсят, но старият крал те бе скрил прекалено добре. Все пак, все някога щях да те намеря.

За нейна голяма изненада признанието, че той я бе търсил някак си стопли Меридийн. Изплашена от собственото си чувство тя побърза да заговори: