Арнет Лем - Продадена принцеса

Тримата заедно преминаха по стената и слязоха по стълбите. Щом стигнаха долу Ривъс спря и се обърна към двамата. Говореше прекалено тихо, за да може Меридийн да го чуе, но укора в гласа му можеше да се долови ясно.

Сирина изглеждаше така окаяна, че Меридийн се приближи към тях.

— Какво е станало? — попита тя.

Ривъс изгледа ядосано Съмърлед.

— Боя се, че Сирина има нужда от настойник.

Върху лицето на младия мъж бе замръзнала маска на негодувание.

— Ние сме сгодени, Ривъс — рече той.

— Това не ти дава право да изпреварваш сватбата.

— Искаш да кажеш, че е щял да я обезчести? — вмъкна шокирана Меридийн.

— Той е твърде млад и палав, за да прецени от тази гледна точка — отвърна Ривъс. — Сигурен съм, че е мислил да я почете с мъжките си намерения.

Беше толкова ядосан и благоразумен. Странно, като се имаше предвид, че бе отвлякъл със сила противящата се собствена съпруга.

— Не е само негова вината, Ривъс — обади се Сирина. — Не той ме заведе нагоре по тези стълби. Отидох при него доброволно и съм все още девствена. Кълна се в душата.

Ривъс се обърна пак към Съмърлед.

— За теб няма прошка.

— Аз само я целунах — в отговор се дочу промърморване.

Сирина се разплака. При вида на сълзите й Меридийн притегли момичето настрана и я хвана за ръцете.

— Не се безпокой. Ще се ожените.

— Сигурно сте напълно разочарована от мен — додаде Сирина с глас, накъсан от хълцания. — Но Съмърлед и аз чакаме цяла вечност.

— От колко време сте сгодени?

— От пет години. Досега само сме си държали ръцете. Но тогава вие се върнахте и…

— И сега можете да се венчаете.

— Да. Освен ако Ривъс не каже на Рендолф.

Прозвуча така изплашена, че сърцето на Меридийн също се сви.

— Кой е Рендолф?

С разтреперан глас Сирина отвърна:

— Той е по-големият брат на Съмърлед и старейшина на клана Маккуин. Той беше против годежа ни, защото аз съм от полската част на Шотландия. Но аз обичам Съмърлед и баща ми също го харесва. И Ривъс също.

— Ш-шт — успокои я Меридийн. — Една целувка няма да промени мнението му.

— Наистина ли? Ще поговорите ли с него?

Трябваше да се съгласи при тези обстоятелства. Но когато се обърна към него думите замръзнаха на устните й.

Някогашният босоног син на месаря Ривъс Макдъф стоеше с ръце на кръста, а искреният му гняв бе насочен към нежелаещия да се разкае син на благородник.

— Ако те видя на по-малко от един меч разстояние от Сирина, преди да сте се венчали, ще ти се наложи да си имаш работа с мен. Разбра ли?

Очите на Съмърлед се разшириха тревожно.

— Аз не съм ти подходящ противник. Ти ще ме победиш.

Ривъс посочи с ръка към Сирина.

— Какво искаше от нея? — изфуча той. — Няма да й позволя да се поддаде на привлекателните ти обещания. Та тя е истинско цвете на Шотландия. Трябва да я пазиш, защото тя ти е дала правото да направляваш живота й.

— Ще й бъда добър съпруг.

— За Бога, Съмърлед, та ти се унижи. Бъди благодарен, че Рендолф не бе тук да те види как кривна от правия път.

Вече съвсем засрамен младия Маккуин заби очи в ботушите си.

Ривъс въздъхна и с по-спокоен глас добави:

— Сигурен съм, че я обичаш много, момче. Всички го знаят.

С думи, така тихи, че прозвучаха като молитва, Съмърлед отговори:

— Моля за прошката ти и отсега нататък ще съм почтен с нея. Имаш думата ми на Маккуин.

Ривъс го тупна по гърба.

— Добре казано. Ще сключим сделката си с по една халба от най-доброто на кръчмаря. Върви. Аз ще дойда след малко.

Съмърлед се насочи към кръчмата. Ривъс отиде при Меридийн и Сирина. Като се усмихна нежно на момичето, той отмахна косите, паднали върху лицето й.

— Как си, момичето ми?

— О, Ривъс — тя се хвърли в ръцете му и той я залюля насам-натам, притиснал към рамото си главата й с голямата си ръка.

— Не се бой, мила — промърмори той. — Случилото се тук ще остане само между нас.

Меридийн си спомни за едно друго момиче с разбито сърце, което той бе утешавал преди години. Тогава беше слаб като клечка и гласа му мутираше. Загрижеността му за другите бе узряла с годините.

— Толкова ме е срам — изплака Сирина. — И така силно искам да бъда благоверна съпруга.

Погледът му падна върху Меридийн. В очите му тя видя нежност и нещо друго. Сякаш говорейки на нея, той каза:

— За да бъдеш благоверна съпруга е нужно нещо повече, освен целувките в нощта.

Два дни по-късно вечерта Меридийн седеше пред писалището и запечатваше писмото си до сестра Маргарет. След като бе описала на монахинята отвличането си, Меридийн я бе уверила, че е добре. В заключение бе я помолила да й помогне, за да избяга както от съпруга си, така й от опасностите, които криеха шотландските интриги.