Арнет Лем - Продадена принцеса

Наранените чувства я накараха да каже:

— Не бих дала счупена игла за клановете, короните и менците от офика.

При тези нейни гневни думи той се стовари в едно кресло и отпусна глава назад. С увиснали ръце и затворени очи, той изглеждаше сякаш изтощен от собствената си ярост.

Меридийн се зачуди какво ще бъде следващото му действие. Заобиколи го и додаде:

— Ако лошият ти нрав те е убил, аз няма да съм сред опечалените.

Ривъс се усмихна и гърдите му се разтърсиха от сдържан смях.

— Ще ми направиш ли тази услуга? — добави тя.

— Имам ли право на последно желание?

Объркана от бързите промени в настроението му, тя се сопна:

— Само ако то не включва мен.

— Ни най-малко — рече той прекалено сърдечно. Бих искал да призовеш онези всемогъщи принцеси, които да ме отведат на Онзи свят. Човек с такова търпение като мен заслужава известна награда.

Най-сетне пред очите й просветна.

— Ти си пиян.

— Пиян? Х-мм — той превъртя думата в устата си. — Вярно е, че пийнах няколко халби от най-добрия ейл на Маккуин. В началото се изплаших, че острият ти език е изгубил ефекта си. — Той вдигна халбата в поздрав, към нея и рече: — Слава на светците, алкохолът е по-силен от думите. Аз съм неуязвим за презрението ти.

Пиян! Дни наред си бе мислила, че той набавя месо за трапезата и обмисля онази тяхна последна прегръдка. А той се е веселил с един от онези проклети Маккуинови.

— Махай се оттук.

Той пое дълбоко през носа си въздух, а челюстите му се стегнаха.

— Да извикам ли портиера? — добави тя.

Ривъс започна да барабани с пръсти. Възмущението, което къкреше в нея от неуспешната й среща с отец Томас най-сетне завря в истински гняв.

— Жалко, че подкупния ти свещеник е зает. Той би бил идеална бавачка за теб. Добре се справя с твоите дела.

Ръката му се сви в юмрук.

Доволна, че го е накарала да изгуби контрол, тя продължи нападението.

— Може би някоя от твоите двайсет жени ще те завлече обратно до пещерата ти.

Преди да е мигнала с очи доброто му настроение се бе върнало.

Добрите й надежди отлетяха.

— Признаваш ли си, че държиш тези жени?

— Ще ми повярваш ли, ако отговоря отрицателно?

— Ще ги махнеш ли, ако те накарам?

— А! — той я огледа над ръба на халбата. — Отново имаме удоволствието да разрешим едно малко спречкване.

— Любимото ти занимание.

— Второто ми любимо занимание — той й се усмихна широко. — Ти си ми първото.

Като пренебрегна гласа на разума, тя отвърна:

— Сигурна съм, че тези жени те желаят. Онази целувка в параклиса не значи нищо за мен.

Подобно на лъва, който беше негов символ, той скочи от стола и я притисна към стената.

— Тогава защо каза онази целувка? Меридийн, страстта ти не беше по задължение. Харесваш ме и това те плаши.

— Мразя те и това ме очарова.

Той се облегна към нея, като я притисна с гърди.

— Какво правиш?

— Познай.

— Освен, че ще ме размажеш върху стената нямам друга идея.

Гърдите му се разтресоха от смях.

— Има огън в теб, Меридийн, и това ми харесва. Но, знай едно, моя ревнива жено, относно брака съм непреклонен.

— Ревнива ли? — тя се противопостави на силата на волята му. — Ти ме искаш само заради меча.

Изражението му се смекчи, а погледът му стана нежен. Плъзна се надолу по лицето и към шията й.

— Освен това съм твърдо решен да те видя легнала гола до мен. Ще открия дали гърдите ти са така хубави, както си представям. След това ще ги целувам и когато им се наситя ще вкуся и други сладостни места по тялото ти. Ще ти хареса в сватбеното ни ложе.

В ума й се надигнаха живи картини.

— Съмнявам се, че ще можеш да ми отделиш време, а и аз няма да ти се отдам доброволно.

Усмивката му стана иронична. Той повдигна халбата към устните й.

— Всички отстъпват пред пивото на Маккуин. Искаш ли да го опиташ?

Ривъс възвръщаше доброто си настроение сякаш се намяташе с плащ. Трябваше да воюва за позициите си.

— Не, благодаря. След като си толкова решен да ме задържиш, мога ли да имам някакви мои пари?

— Мога ли да знам за какво ти са?

— За пратеници, който да занесат писмата ми. Писах на сестра Маргарет и на други.

— Сестра Маргарет знае къде си. Дръмънд й е казал.

Някак изведнъж изтощен, Ривъс опря чело на стената, така че бузата му почти се опираше в нейната. Миришеше на гора, на пушек и на дълга езда под слънцето.

— Рендолф ще иде да занесе писмото ти на сестра Маргарет. Утре тръгва за имението на брат си Дръмънд.