Арнет Лем - Продадена принцеса

Горе главата, рече си тя.

— Превръщането на дървото в злато е ценно качество за всяка съпруга.

— Да. Особено ако живеехме в гора.

Доброто му настроение започваше да й действа.

— А с какво ще се топлим?

Той отвори уста, но реши да не казва онова, което беше на езика. Миг по-късно додаде:

— Добра забележка. Милата Елън има нужда от търпението ти и напътствията ти повече от Лизабет и Сирина.

Той бе позволил на Меридийн да се надява, че ще позволи да се върне в Англия, но се държеше така, сякаш тя никога нямаше да си тръгне. Това предположение не трябваше да я изненадва, защото бе започнала да разбира, че най-подходящото определение за методите на съпруга й бе — силови. А за нейните — решителни.

— Ако раздам няколко подаръка на заслужилите деца и ако съветвам Елън не означава, че искам да бъде твоя съпруга.

— Да — изражението му остана спокойно, но изведнъж бе станал сериозен. — Но и ако се откажеш от подаръка и обичая, няма да се доближиш много до спасението си.

Ставаше все по-умел при въвличането й в трудни дискусии. Бяха формално омъжени от английския крал по причини, умрели заедно с него. Ривъс бе открил различно приложение на същата тази брачна клетва. Меридийн Макгиливри за втори път се оказваше в ролята на пионка в шотландската политика. Но ако раздадеше цветните пенита на Сирина, Лизабет и Елън щеше да отстъпи незначително от позициите си. Меридийн затвори капака на сандъчето.

— На кого да дам първото пени.

— На мен, разбира се. Идеята беше моя.

Не трябваше да я кара да се смее. А тя не трябваше толкова да се наслаждава на словесните схватки с него.

— Освен ако не искаш да опиташ методите за благодарност, използвани от Елън — добави той, като посочи краката си. Предизвикателството в очите му изискваше остроумен отговор, защото той имаше предвид тя да падне в краката му. Като се поздравяваше за остроумието си, тя отговори:

— А ти пееш ли?

— Ще припаднеш ли?

Боже, той беше хитър.

— В никакъв случай.

— Значи сме, както обичаш често да казваш, със сходни мнения.

Стаята стана някак по-топла и по-малка. Меридийн усети, че я обхваща странно усещане на уют и удобство. В този миг тя се чувстваше така, сякаш цял живот бе познавала Ривъс Макдъф. Трябваше да признае, че донякъде това беше така защото Ривъс винаги присъстваше в спомена й за най-важните моменти от нейния живот.

Одобрителният му поглед се бе спрял на разпусната й коса. Тя придърпа надолу полите на елека си.

— Позволи ми да остана сама и да се преоблека.

— Няма да можеш да развържеш дрехата си и да облечеш друга без чужда помощ. В този момент аз съм единственият ти избор за прислужница. И тъй като отказваш моето предложение за помощ ще трябва да се задоволиш с избора, който вече направила за тази вечер.

— Но аз изглеждам така, сякаш ти принадлежа.

Вместо да се надуе самодоволно, той се намръщи и поклати глава.

— Едва ли някой ще ми обърне внимание. Всички ще се възхищават от теб.

Преструваше се на невинен. Изкуство, което той владееше до съвършенство.

— Всички ли? Кого си поканил?

Ривъс стана и й предложи ръката си.

— Само момчетата и няколко хубави момичета. И ако Рендолф Маккуин се опита да играе ролята на ухажор, аз ще те спася.

Случи се така, че Рендолф Маккуин изигра ролята и на приятел, и на враг. Братът на Съмърлед, седнал в отсрещния край на масата, притежаваше мрачна красота и усмивка, която бе в състояние да омагьоса цял град жени. Лизабет и Елън жадно попиваха всяка негова дума.

Когато Ривъс и Меридийн заеха местата си, Рендолф изостави компанията на обожателките си и се приближи до тях.

— Милейди — той се приведе над ръката й. — Едновременно съм щастлив и тъжен да се запозная с вас.

— Щастлив и тъжен ли? Как е възможно?

— Щастлив съм, загдето дойдохте при нас. Същевременно съм натъжен от това, че промяната в местоживеенето ви е неприятна.

Любезни думи от още един хайлендец. Схващаният й за шотландците като за войнолюбиви и деспотични мъже се оказваха погрешни. Погрешни, защото и тримата — Рендолф, Съмърлед и Ривъс имаха чар в излишък.

Но Меридийн можеше да прозре през измамните думи.

— Ще запомня искреността ви.

Той погледна към Ривъс.

— Ако меча в ръката на съпруга ви не ме бе побеждавал, щях да ви пожелая за себе си.

— Това щеше ли да бъде лоялно? — възрази тя.

— Не, би било подлост.

След вечерята, състояща се от прасе сукалче, ечемичен пудинг и плодове, която бе благословена с голяма тържественост от отец Томас, Ривъс покани Меридийн да се присъедини към играта на шах. Рендолф и обожателките му заеха ъгловата маса. В десет хода Ривъс залови царя на Меридийн под погледите на шерифа, свещеника и една дузина млади благородници.