Арнет Лем - Продадена принцеса

Ривъс бе казал, че тя има нужда от повече напътствия.

„Ще паднеш ли в краката ми? — бе попитал той,“ „А ти пееш ли — бе отвърнала тя.“, „Ще се влюбиш ли в мен?“ Те се шегуваха и одумваха слугите, сякаш цял живот бяха приятели, но под дружеския брътвеж се криеха неизказани желания и мълчаливи откази.

Меридийн объркана взе халбата и отпи голяма глътка, насмалко не се задави. Беше ейл, от онзи, който Ривъс бе пил предната вечер. Беше почувствала приятния меден аромат в дъха му. Вкусът му бе измамно освежаващ и едва сега тя разбра защото Ривъс бе предупредил Съмърлед да не пие много от пивото.

Но как халбата се бе озовала тук, край леглото й? Сигурно я бе оставил предишния следобед и Елън, смутена от пристигането на Рендолф Маккуин, не я бе забелязала.

Докато се обличаше Меридийн набеляза задълженията си за деня. Трябваше да се види със Сим, за да одобри сметката му за разходите. С част от парите, които Ривъс й бе дал щеше да купи нов стан и конци за новия гоблен. Освен това щеше да поръча сандък за чеиза на Сирина.

Меридийн можеше вече да си е отишла, когато Сирина доброволно щеше да застане под венчилото, защото тя желаеше Съмърлед. Никакви политически сметки не ръководеха любовта им и не предопределяха бъдещето им.

Меридийн бе присъствала само на една сватба — нейната собствена. Помнеше този самотен, тъжен ден. Но после, след като болката от изгнанието бе затихнала, тя бе намерила свободата в Англия. Отново щеше да я има.

Младият Лесли бе тръгнал за Ватикана. Рендолф Маккуин щеше да отнесе писмото й на сестра Маргарет. Помощта беше на път.

На писалището си откри бележка от Сирина, „Лизабет и аз ще разнесем вестта, че в неделя ще бъде избрана новата прислужница. Елън пази сянка на Рендолф М.“

В трапезарията Меридийн дочу гласа на Елън. Надзърна в съседната зала и видя момичето седнало на една маса. На съседната пейка седеше Рендолф Маккуин. Носеше шпори, плетена ризница и бойния си меч. Пътната му торба и карираната му пелерина стояха в краката му.

Елън обърна умоляващ поглед към него.

— Вярно ли е, че ви оковали в тъмница, били ви и ви оставили да гладувате загдето сте погледнали любимата си? А Елизабет Гордън се изложила на големи опасности, за да ви спаси? Има ли нещо на земята голямо колкото любовта й?

— Едва ли, девойче. Само нейните задължения към краля отлагат венчавката ни.

Елън се престори, че ще загуби свяст.

— Знаех си, че е вярно. Изгубената и отново намерена любов е толкова романтична!

Меридийн се приближи към тях.

— Както, сигурна съм, сама ще разбереш след пет или шест години, Елън. А сега пожелай добър път на лорд Рендолф и донеси халбата, която Ривъс е оставил до леглото ми.

Елън опули очи.

— Ривъс е бил нощес при вас?

— Не, разбира се. Остави я там вчера следобед.

— Посред бял ден! — учуди се Елън.

Рендолф се засмя приглушено и намести бойните гривни на китките си.

Снощи бе играл ролята на галантния ухажор. Днес бе изгубил чара си. Меридийн го погледна ядосано.

— Много добре знаете какво имах предвид.

— Да — рече той. — Сигурен съм, че Ривъс се придържа към буквата на Завета.

Догмите на Завета изискваха принцесата да е девствена, когато поиска меча на Чаплинг от баща си. Всеки знаеше, че Ривъс я искаше само заради властта, която щеше да му донесе. И пак всички мълчаха, без да смеят да изразят на глас това свое мнение.

По-добре това, помисли си тя, отколкото слухове, че вчера я е посетил в леглото.

— Елън, не трябва да казваш на никого къде си намерила халбата.

— Кълна се. Ще разправям на всички, че той ви обожава от далеч.

— Ако посмееш да разкажеш на някого за моите работи, ще те накарам да преброиш колко грахови зърна има в килера.

Свежото й по селски лице доби изплашено изражение.

— Ще казвам само общи неща.

— Тогава ще ти позволя да ми помагаш с гоблена, ако искаш.

— Благодаря — тя изскочи от стаята и се втурна по коридора.

Меридийн се обърна към Рендолф.

— Моите благодарности за предложението ви да отнесете писмото ми до сестра Маргарет.

— Не съм предлагал такова нещо. Ривъс ме помоли да го направя. Ще кажа на добрата сестра, че сте жива и здрава. Макар да се съмнявам, че е така.

Меридийн отстъпи назад.

— Да не би да разнасяте клюки за мен?

— Не. Наблюдавах Ривъс снощи — той почеса гъстата си черна брада. — Жените обикновено са по-внимателни към мъжа, който обедини Хайлендс и един ден ще носи корона на главата си.