Арнет Лем - Продадена принцеса

Докато вървеше към работилницата на дърводелеца непрестанно си мислеше дали Ривъс не е налетял на беда. Какво щеше да стане с тези хора, ако му се случеше нещо лошо?

Огледа стената на замъка и преброи само десет стражи върху нея. Портите зееха разтворени. Броуди наблюдаваше на арената за турнири боя с мечове между Съмърлед и един от високите и кльощави Макферсънови.

Ако баща й представляваше заплаха, тук никой не я вземаше на сериозно.

Дори и тя. Имаше работа в селото, а бе загубила прекалено много време в търсене на Сим, стюарда на Ривъс.

Жителите на Елджиншър вършеха работата си на фона на свинско квичене и крякане на гъски. Дим се извиваше над сламените покриви на къщите, построени от двете страни на улицата. Един дървар продаваше торф направо от каруцата си. Червенокосо момче и по-малката му сестра теглеха поводите на заинатило се магаре.

Докато вървеше през селото, тя си спомни, че на кръста си има закачена кесия с цветни пенита. Помъчи се да си припомни някоя подобна разходка из Дейвиът, града, намиращ се до замъка на баща й. По онова време тя бе твърде малка и не можеше да вижда какво става отвъд въоръжения ескорт, който винаги придружаваше семейството й.

Елджиншър всеки ден й предлагаше ново предизвикателство. Мъжете не поглеждаха тайничко към нея. Жените не гледаха съчувствено към самотното момиче, което копнееше да поиграе с другите деца на своята възраст.

Хората от селото я поздравяваха и се интересуваха как е здравето й. Говореше с млади жени и със старици, с разговорливи и срамежливи деца.

Упоритото магаре събори рижавото момиче в калта. Брат й галантно й помогна да се изправи и избърса сълзите й. Меридийн го възнагради с дървено пени.

Раменете му се изпънаха в прилив на момчешка гордост.

— Аз ще стана най-добрият мъж в Хайлендс, когато порасна.

Сестричката му надничаше в шепата му, сякаш там имаше скъпоценна корона, а не парче дърво. Благоговението на момичето беше толкова умилно, че Меридийн дари и нея е пени.

Докато минаваше покрай пералнята тя чу Сирина да съобщава на момичетата за избора на нова прислужница през следващата събота.

Наложи й се да се пребори с надигналите се у нея угризения на съвестта, заради предстоящото събитие. То щеше да създаде лъжливо впечатление, че тя ще остане. Но Ривъс знаеше за решението й да сложи край на легендата. След като бе прочел Завета, трябваше да се съгласи, че принцесите на Инвърнес получаваха само страдания.

Меридийн продължи търсенето на Сим, успокоена от взетото решение, че Хайлендс ще продължи историята си без нея. Разходката й завърши в дърводелната, където откри Сим надвесен заедно с майстора над просната върху една маса скица.

Меридийн спря на прага.

— Помни за кого е леглото — рече прислужникът. — На Ривъс няма да му хареса да висят му краката от кревата.

Дърводелецът кимна. От главата и раменете му изпадна дъжд от дървени стърготини.

— Ще го направя подобно на леглото на принцесата. Той каза, че то било тъкмо като за него.

Меридийн се смути при представата за Ривъс, разположил се в нейното легло. Освен това бе поръчал леглото с по-големи от нужните за един човек размери. Амбициозен ход, който бе обречен на провал, защото той никога нямаше да легне при нея. Но въпреки това беше обидно да слуша как тези мъже обсъждаха леглото й. През последните тринайсет години сестра Маргарет рядко бе споменавала нещо лично за Меридийн. Изключение бяха забележките й да си подрежда стаята.

— И никакви завъртулки — рече Сим. — Помни, че става дума за ловна хижа.

— Добре. Ривъс каза, че не му трябват балдахин или резби.

Меридийн влезе в работилницата. Дърводелецът стана прав.

— Милейди? Мога ли да ви помогна?

— Искам да обсъдя поръчката на един стан.

Дърводелецът направи гримаса и погледна рисунката.

— Но за „Търпението“ ще трябват маси, пейки и кепенци.

Говореше английски, като всички останали в Елгджиншър, но думите му я объркаха.

— За кое?

Сим стана нервен.

— За ъ-ъ…

— За новата ловна хижа на Ривъс — вмъкна дърводелецът. — Нарекъл я е „Търпението на Макдъф“.

Явно работата беше от такава голяма важност за него, че Меридийн се почувства задължена да каже:

— „Търпението на Макдъф“. Какво интересно име!

Надяваше се тази хижа да е някъде близо до Светите места. Сим нави чертежа на руло и го мушна под мишница. Дърводелецът остави настрана инструментите си.

— Нарекъл го е така, защото там е свършило търпението му.